Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яд
ядвам
яден
ядене
ядец
ядивен
ядиво
ядка
ядна
ядно
ядовен
ядовит
ядовито
ядовитост
ядосам
ядосам се
ядосан
ядосано
ядосвам
ядосвам се
ядосване
ядрен
ядро

я̀ден, я̀дна, я̀дно, мн. я̀дни, прил. 1. Който съдържа или изразява яд. Тинка, без да ще, бе дочула ядните и злобливи нападки на свекърва си и на зълва си. Влайков. 2. Рядко. Който е обхванат от яд; ядосан. А майка ядна, жалостна / дете си мило прегърна / и пак заръда, заплака! Ботев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.