Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
я
я
яб
яв
яг
яд
яз
яй
як
ял
ям
ян
яп
яр
яс
ят
ях
яш
яд
ядвам
яден
ядене
ядец
ядивен
ядиво
ядка
ядна
ядно
ядовен
ядовит
ядовито
ядовитост
ядосам
ядосам се
ядосан
ядосано
ядосвам
ядосвам се
ядосване
ядрен
ядро

я̀дка ж. 1. Вътрешна част на семка или плод, която е покрита с твърда люспа или с черупка. Орехови ядки. Бадемови ядки. 2. Спец. Твърдо тяло в органическа клетка. 3. Жлези в месо, които имат зърновидна форма. Агнешки ядки. 4. Прен. Най-важната, най-съществената част на нещо. Това е същината, ядката на пиесата. Кр. Григоров. В тия няколко изречения се съдържа ядката на неговата реч. 5. Остар. Малка организирана група, които изпълняват определени задачи, обикн. във време на нелегална борба; ядро. При района бяха изградени две бойни ядки. А. Гуляшки. По-късно нелегалната група нарасна към десет души. Създадена бе първата партизанска ядка в Средногорието. К. Ламбрев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.