знаменѝт - единствено число, мъжки род, нечленувано
знаменѝтия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
знаменѝтият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
знаменѝта - единствено число, женски род, нечленувано
знаменѝтата - единствено число, женски род, членувано
знаменѝто - единствено число, среден род, нечленувано
знаменѝтото - единствено число, среден род, членувано
знаменѝти - множествено число, нечленувано
знаменѝтите - множествено число, членувано
ЗНАМЕНЍТ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който се е прочул, придобил е голяма слава, известност с делата си, с творчеството си в дадена област; бележит, изтъкнат, именит.