крѐпко -
КРЀПКО
нареч. Книж. 1. Със сила; силно, яко, здраво, здравата. Тя [Росинка] внимателно започна да следи как Евгени изчиства гнойната рана. . Но по едно време усети, че ѝ прилошава. . Прихванал я крепко под мишците, той [Евгени] я отдалечи от болния. Д. Ангелов, ЖС, 183. Разплетените ѝ [на Минка] коси като с черна рамка ограждаха дребното ѝ лице, .. със свити, крепко стиснати устни. М. Кремен, СС, 40. И с твърди крачки, с крепко свит юмрук те в сумрака вървят към подвиг смел. Хр. Смирненски, Съч. I, 119. // При ръкостискане, прегръщане и под. — силно и енергично, като израз на добри, сърдечни чувства и отношения. Аз стиснах крепко неговата широка твърда ръка. П. Вежинов, ВР, 48. Станка го [Тъкачев] посрещна на прага на гостната, въведе го и преди да донесе лампата от другата стая, .., го притегли по-навътре, прегърна го крепко, целуна го сърдечно и пламенно. Г. Караславов, ОХ I, 227. Началникът ми даде няколко съвети и напътствия, пожела ми разбирателство с колектива и накрая разтърси крепко ръката ми. П. Незнакомов, БЧ, 61. —Прощавай, Елено, ..! Прощавай и не ме мисли! Жив и здрав ще сe върна. Сега пък той [Момчил] я притегли към себе си, прегърна я здраво и крепко целуна. Ст. Загорчинов, ДП, 475. // Остар. С всички сили. Това като виде [Симеон], той час сос колкото имаше со себе войска, нападна крепко на греците. Хр. Павлович, Ц, 34. Онова, което треба ми и да учиме е да любиме и почитаме всякого другаго от каков народ ..; сношения с него приятелски и чистосердечни да имаме, а пак да знаеме добре и крепко нашето си да пазиме. ЦВ, 1859, бр. 433, 1.Виж повече2. Устойчиво, сигурно, твърдо, здраво. Пленникът видимо беше уморен, но се държеше крепко на нозете си. Ст. Загорчинов, ДП, 45. Отпред на вран кон яздеше приставът Геренски. Стройната му едра фигура грациозно и крепко се поклащаше на седлото. Т. Харманджиев, KB, 39.
3. С гл. спя. Непробудно, спокойно, дълбоко. Той се промъкна до землянката на пехотинците, .., и спа крепко няколко часа. П. Вежинов, ЗЧР, 92.
4. Непоколебимо, твърдо. Другарят доби нов кураж от уверението, че всички други селени стоят крепко на думата си. К. Величков, ПССъч. I, 119.