мо̀щно -
МО̀ЩНО нареч. 1. С мощ, сила; могъщо.
Ревът звучеше глухо, но дълбоко и мощно. Ем. Станев, ПЕГ, 112. Още по-много радва взора величественият смръч, .. Как мощно, как мъжествено изтака той своя могуществен ствол. Ив. Вазов, Съч. ХV, 55. Тя [Витоша] се издига мощно и сияйно, закриля от οчите си с море от мъгли или облаци мрачната, покрита с дим, София. П. Делирадев, В, 107. Аз съм роден / в един есенен ден. / Ден, / в който лъхала мрачна унилост. / И затова съм / тъй мощно пленен / на пролетта / от кипящата сила. Хр. Радевски, П, 79.Виж повече2. Диал. Извънредно много; мощне. Мощно ми са мили българските моми. Цял ден тие жънат под яркото слънце. Л. Каравелов, Съч. II, 27. Едно многолетно пребивание с нашите противници беше ни помогнало да познаваме мощно добре и точно техните слабости и мечтания. Ч, 1871, бр. 13, 392.