я̀ко -
- 1. яко
- - Държа яко някого
я̀ко1 нареч. 1. Диал. Здраво: здравата.
Детето се хвана яко за сукмана на баба си и тръгна. Елин Пелин. Бре, че яко си стегнал въжетата. Ст. Загорчинов. Старецът се приближи до него, стисна му яки ръката го потупа по рамото. М. Грубешлиева. 2. Диал. Много, твърде, твърде много. Ни е далек, ни е яко близо.Виж повечея̀ко2 съюз (цсл.). Остар. 1. За сравнение — като, както. Кажи ми защо влезе тука яко тат нощний? Вазов. Утре, щом чуеш, че идат студентите, ставай и се изпарявай яко дим. А. Гуляшки. 2. Защото, че. Блажени нищи духом, яко тяхно царствие небесно. Смирненски.
*я̀ко Жарг. Превъзходно, чудесно; страхотно, жестоко, върховно, ↑куул. Когато бях на 15, мечтаех хората да ме уважават - тук, в моя град. И се борих за това. Никога не съм си представял, че ще бъде толкова яко. Пар/2006/1. Ние се събрахме, за да свирим рок. Никой не си е мислил, че ще става известен, че ще го дават по телевизията, че ще прави пари. Ние искахме да свирим яко. Пар/2004/47.