разпа̀леност - единствено число, нечленувано разпалеността̀ - единствено число, членувано
1 жар - плам (поет.) - страст (прен.) - страстност - пламенност - разгорещеност - разпаленост 2 възторг - разпаленост (прен.) - въодушевление - ентусиазъм - патос (книж.) - екзалтираност (книж.) - патетичност (книж.) - възторженост - въодушевеност - вдъхновеност - ентусиазираност - окриленост (прен.; книж.)
РАЗПА̀ЛЕНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж.
Отвл. същ. от разпален (в 1-4 знач.); запаленост, въодушевление, плам. И чуковете зазвънтяха по вьорса, искри заизхвърчаха от червеното желязо и макар калфите и чираците на Сали Яшар да бяха навикнали да виждат такава трескава разпаленост у него, все пак го поглеждаха учудени и усмихнати. Й. Йовков, ПК, 23. Започна [Каравелов] с необичайна разпаленост да защищава своето ново схващане: — Господа! .. Трябва да се разбере, че революцията е дело само на благородния, на просветения човек! Ст. Дичев, ЗС II, 817. Пред всеки човек стои проблемът: да отнесе разпалеността на младежките години в по-нататъшния живот. Матем., 1965, кн. 2, 6. „Не казвайте тъй, подзе владиката с разпаленост, Господ и сега може да прави големи чудеса“. П. Тодоров, МК (превод), 90.Виж повече