стра̀ст - единствено число, нечленувано страстта̀ - единствено число, членувано стра̀сти - множествено число, нечленувано стра̀стите - множествено число, членувано
1 слабост - любов - страст - влечение - склонност - наклонност (разг.) - афинитет (прен.; книж.) - предразположение - предразположеност 2 болест (прен.) - страст - краста (разг.)3 жар - плам (поет.) - желание - страст - увлечениеВиж повече
страст, -ттà, мн. -и, ж. 1. Много силно чувство, влечение, което изцяло завладява някого.
Той усещаше, наистина, нещо като любов към Юрдановата щерка, но това чувство беше още твърде слабо, то не беше страст. Вазов. Лудо-младо не люби! / Страст безумна / неразумна / обуздай! Яворов. || Силно чувствено влечение. И лудо на млади гърди го притисна — / безумна от ревност и страст. К. Христов. 2. Силно увлечение, разгорещеност, разпаленост. Работата по изборната борба се водеше вяло, без страст. Г. Караславов. Ян Бибиян положи живо старание да изучи автомобилните мотори, затова с особена страст се залавяше да помага на майстор Франц. Елин Пелин. Не можеше да отдели нищожното от същественото и в едното и в другото влагаше еднаква страст. Л. Стоянов. || Голяма слабост към нещо. Мироновски имаше една страст или по-добре — славолюбива слабост: меняваше често окончанията на името си. Вазов. Знаеше тя страстта на своя стопанин. Почне ли да говори за политика — като че тежка болест го хваща, не му минава лесно. П. Спасов.Виж повече