звѐзда - единствено число, нечленувано
1 бележитост - величие (за човек) - знаменитост - звезда (прен.) - светило (разг.)2 звезда (прен.) - дял (поет.) - съдба - предопределение - карма - участ (книж.) - жребий (прен.; поет.) - орис (поет.) - орисия (разг.) - фортуна (книж.)
- 1. звезда
- - Броя звездите
Виж повече- - Виждам/видя звезди по пладне
- - Виждам/видя звезди посред бял ден
- - До звезди<те>
- - Залязва ми/залезе ми звездата
- - Звезди ми изскачат/изскочат от очите
- - Звезди ми светват/светнат пред очите
- - Изгрява ми/изгрее ми звездата
- - Ловя звездите с устата си
- - Роден под щастлива звезда
- - Родил съм се под щастлива звезда
- - Свалям звездите
- - Свалям звезди<те> <от небето>
- - С езика си звезди свалям
- - С езика си звезди снемам
- - Снемам звезди<те> <от небето>
- - С устата си звезди ловя
- - С устата си звезди свалям
- - С устата си звезди снемам
- - Угасва ми/угасне ми звездата
- - :1 Угасва ми/угасне ми звездата
- - :2 Чета звездите
- - Ще броя звездите
- - Пушката му звездите мери
- - Звезда от първа величина
ЗВЕЗДА̀ ж. 1. Астрон. Небесно тяло със собствена светлина с определена сила, съставено от силно нажежени газове.