орисѝя - единствено число, нечленувано
орисѝята - единствено число, членувано
ОРИСЍЯ ж. 1. Съдба, участ; орис. Така е женската орисия. Чужда работа да работи, чужд хляб да яде, с чужди хора да живее. И. Петров, НЛ, 196. Биляна Маркова бе чула вече за тъжната му орисия и като го видя на вратата на стаичката си, покани го да седне по-близо до нея. Д. Талев, С II, 194. Златан чорбаджи само за няколко дни отпадна,.. Едничък той мъчно понасяше орисията на своя дом. К. Петканов, БД, 210. Без съмнение, ономува, който е бил честит да живее в наший блестящ век, не му прилича да желае за себе си по-друга орисия. ССГ (превод), 189. Като няма прокопсия / плюл съм в тая орисия! П. К. Яворов, Съч. I, 39.
2. Предопределение.