о̀рис - единствено число, нечленувано ориста̀ - единствено число, членувано
О̀РИС, -та̀, мн. няма,
ж. Поет. Съдба, участ; орисия. Струва ми се, че няма по-тежка орис от тая да живееш и да умреш далече от родината си. П. Вежинов, ДМ, 83. Над тия два свята, по чийто синор вървяха хусарите, се издигаше небесният купол, загледан внимателно надолу като полуспусната клепка на огромно око, бдящо върху ориста на земята и хората. Ст. Загорчинов, ДП, 58. Ех, види се, за нас са и тегобите, и сирашката орис. М. Смилова, ДСВ, 222. Сега към яда му се беше притурила и оная постоянна и тиха жалост, която изпитваше спрямо злата орис на дъщеря си. А. Гуляшки, ДМС, 29. Най-малко трябвало да ги интересува личната им съдба, но бъдещата участ на народа засягала кръвно и собствената им орис. Д. Вълев, 3, 35.Виж повече