съдба̀ - единствено число, нечленувано
съдба̀та - единствено число, членувано
съдбѝ - множествено число, нечленувано
съдбѝте - множествено число, членувано
1 звезда (прен.) - дял (поет.) - съдба - предопределение - карма - участ (книж.) - жребий (прен.; поет.) - орис (поет.) - орисия (разг.) - фортуна (книж.)
2 съдба - предопределение - предопределеност - предначертание - предназначение
- 1. съдба
- - Избранник на съдбата
Виж повече- - Изоставям изоставя на произвола на съдбата
- - Ирония на съдбата
- - Оставам/остана на произвола на съдбата
- - Оставям/оставя на произвола на съдбата
- - Свързвам си/свържа си съдбата
- - Удар на съдбата
- - Чуква ме/чукне ме съдбата
- - Галено дете на съдбата
- - Пръст на съдбата
- - Подарък на (от) съдбата
съдбà ж. 1. Само ед. Според митологични представи — висша сила, която предопределя всичко в жизнения път на човека.