беднота̀ - единствено число, нечленувано беднота̀та - единствено число, членувано
1 бедност - беднота (книж.) - беднотия (разг.) - немотия (разг.) - сиромашия (разг.) - недоимък (книж.) - оскъдица - нямане - мизерия - нищета - голотия (разг.) - беднячество - сиромашество - гладория (разг.) - безпаричие
БЕДНОТА̀, мн. няма, ж. Книж. 1. Бедност. По лицето му бе изписана горчива усмивка. Дядо се смееше на себе си, смееше се на ралото, на кравите, на едрата ръжена слама — .., на цялата ни беднота. Кр. Григоров, ОНУ, 47. Между своите не свой, / аз живея в беднота. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 174.
2. Събир. Бедният слой от населението; беднория, беднотия, сиромашия.