възмутѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано възмутѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член възмутѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член възмутѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано възмутѝтелната - единствено число, женски род, членувано възмутѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано възмутѝтелното - единствено число, среден род, членувано възмутѝтелни - множествено число, нечленувано възмутѝтелните - множествено число, членувано
1 неблагоприличен - безобразен - невъзпитан - недостоен - неприличен - скандален - възмутителен - непристоен - безсрамен - срамен - нереден
ВЪЗМУТЍТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който предизвиква възмущение, който възмущава.
Подчеркнатите думи .. са до такава степен възмутителни и тъй оскърбяват най-светите чувства на българския народ, щото могат да излязат само от перото на хора, нравствено окапали в сферата на лакейското раболепие. Ал. Константинов, Съч., 153. Не стигат турските правителствени обире и убийства,.., не стига тая грозна и възмутителна сиромашия .. — не! Хр. Ботев, Съч. 1929, 233. — Нямам нищо против това, приятелю; но и унижението на човешкото достойнство, каквото име и да му дадеш, се си е възмутително. Т. Влайков, БСК III, 274. Подир службата нарушителите на порядока отишли на мегданя, дето един млад човек произнесъл една реч с възмутително съдържание. НБ, 1876, бр. 55, 215.See more