моното̀нност - единствено число, нечленувано монотонността̀ - единствено число, членувано
1 монотонност - еднозвучност 2 монотонност - еднообразие 3 делничност - монотонност (книж.) - еднообразност - прозаичност - сивота (прен.) - всекидневност - безинтересност - отегчителност - досадност
See more
МОНОТО̀ННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. 1. Еднообразие на тон, интонация, звук, шум и под.; монотоние, еднозвучие, еднозвучност.
Източната мелодия имаше увлекателна монотонност. Хр. Белчев, Избр. съч., 87.See more2. Отсъствие на разнообразие, промени; монотоние, еднообразие, еднообразност. Дружеските беседи и разговори са приятни, когато искаш да скратиш времето или да не забележиш отегчителна правота и монотонност на едно шосе в голо поле. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 13. Матей разбра, че брат му сериозно се вълнува от някаква мисъл, която цял ден го е човъркала, из тоя пуст кър, в дългите часове на самота и монотонност. К. Калчев, М, 89. На много места почвата е разпукната, нажежена и почерняла; сам-там разпръснатите няколко корийки от полуголи дръвя едвам ли поотслабят тази особена монотонност. С. Бобчев, ПОС (превод), 116.
3. Мат. Свойство на монотонен (в З знач). Монотонност на функция.