отшѐлник - единствено число, нечленувано отшѐлника - единствено число, членувано - непълен член отшѐлникът - единствено число, членувано - пълен член отшѐлници - множествено число, нечленувано отшѐлниците - множествено число, членувано
ОТШЀЛНИК, мн. -ци, м. 1. Монах, който, за да постигне нравствено съвършенство и приближаване до Бога, се отрича от земните блага и живее в уединение, в пост и молитва; пустинник, аскет.