очарова̀телен - единствено число, мъжки род, нечленувано очарова̀телния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член очарова̀телният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член очарова̀телна - единствено число, женски род, нечленувано очарова̀телната - единствено число, женски род, членувано очарова̀телно - единствено число, среден род, нечленувано очарова̀телното - единствено число, среден род, членувано очарова̀телни - множествено число, нечленувано очарова̀телните - множествено число, членувано
1 прелестен - очарователен - обаятелен - чаровен - пленителен - дивен - омайващ - омаен (поет.) - шармантен (книж.)
ОЧАРОВА̀ТЕЛЕН, -лна, -лно, мн. -лни, прил. Който очарова, в който има или който излъчва очарование; чаровен, прелестен, пленителен. — Ето Оборище!.. Напреде ни се представи такава очарователна картина, на която дълго време не можахме да са нагледаме. З. Стоянов, ЗБВ I, 402.
На връщане при нас се качи млада, хубава девойка с очарователни очи. Др. Асенов, СВ, 35-36. Колкото я гледам, по-хубава, по-жива, по-очарователна изглежда. Как се менят очите ѝ, какъв блясък грее в тях. Й. Йовков, ЧКГ, 249. Бешков се роди и отрасна в една истинска къща.. Тя лежи само в спомена — очарователен, защото е от детинството. Ал. Гетман и др., СБ, 282.See more