привѝквам - първо лице, единствено число, сегашно време привѝкваш - второ лице, единствено число, сегашно време привѝква - трето лице, единствено число, минало свършено време привѝкваме - първо лице, множествено число, сегашно време привѝквате - второ лице, множествено число, сегашно време привѝкват - трето лице, множествено число, сегашно време привѝквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време привѝквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време привѝквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време привѝкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време привѝкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време привѝквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение привѝквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение привѝкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие привѝкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие привѝкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие привѝкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие привѝкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие привѝкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие привѝкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие привѝкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие привѝкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие привѝквайки - деепричастие привѝквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие привѝквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие привѝквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие привѝквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие привѝквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие привѝквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие привѝквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие привѝквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие привѝквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие привѝкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие привѝквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие привѝкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие привѝквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие привѝкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие привѝквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие привѝкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие привѝквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие привѝкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ПРИВЍКВАМ1, -аш, несв.; привѝкам, -аш, св. 1. Прех. Викам някого да се яви някъде с някаква цел; повиквам, извиквам. Приготви си Дочо един тефтер, .., записа там всичките данъкоплатци от селото, па захвана да ги привиква един по един и да събира тоя нов данък. Т. Влайков, Съч. III, 135. Поклати с упрек глава Калинков сега към хъша, па привика го при себе, като махна дваж с двата пръста на дясната си ръка. А. Страшимиров, Съч. I, 237-238. Накрая взеха да го привикват на разследване, накараха го, та си написа и показанията. Ил. Волен, НС, 79. Той [владиката] ма привика и се опита да ме раздума с добро да напусна Берковец. П. Р. Славейков, БП I, 27.
2. Прех. Остар. Призовавам, свиквам, събирам. Властта привика войска и почна да разгонва хората. А. Страшимиров, А, 183. Гавриил, болярин и вожд на тежката българска конница, срещна галски войвода с многобройна дружина .. И привика Гавриил своите, та полетеха срещу снажния барбарин. Н. Райнов, ВДБ, 65. Но екне ли тръба, / та правоверните привика за борба, / под своите пряпорци се струпвали тогава каменоградците. П. П. Славейков, КП ч. III, 84-85.
3. Непрех. Диал. Извиквам изведнъж, внезапно.По едно време съм привикал от зор и жената ме разбудила. Кога се погледнах и опипах — вир-вода бях. Б. Обретенов, С, 186. Кочовица беше бременна в предпоследния месец, та и за нея се тревожеха да не би, поради уплахата и тая нощ, да привика всеки час. Д. Талев, ЖС, 437.
4. Непрех. Диал. Казвам нещо с висок глас; виквам, извиквам. — Елате, господин инспекторе, елате да се измиете — привика от прага и Трайкова с пешкир и канче в ръка. Ст. Даскалов, ПЯ, 115. Току-що бе влязъл в двора Брашнаров и се приближаваше насам с бавни стъпки. Руменова привика бързо, със сподавен глас: — Не го пускайте тук! Д. Талев, ПК, 442. Там го виделе овчаре и привикале: „Я, човек без глава!“. СбНУ V, 183. Мидюр си стана, отиде / на малачкине вратинки. / Мидюр причука, привика: „Яла ми, Яшко, йотвори!“. Нар. пес., СбНУ XXXIX, 176. привиквам се, привикам се страд. от привиквам в 1 и 2 знач. Той, който снощи е слушал сам войниците, .., как четат и пеят вдъхновените му песни, с които всички се привикват на бой, .. да стои со сгърнати ръце настрана!? П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 153. Кога ся отсрочи заседанието поради неявяванието на някого от свидетелите, .. съдът прави разпореждание: или да ся привика повторно свидетелят, .. или да ся докара по установений ред. ВП, 113.
ПРИВЍКВАМ2, -аш, несв.; привѝкна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. привѝкнат, св. 1. Непрех. Обикн. с предл. к ъ м, н а, с или със следв. изр. със съюз д а. Придобивам навик, научавам се да правя или да понасям нещо, приспособявам се към нещо, обикн. по силата на обстоятелствата, по принуда; свиквам1, навиквам1. Той привикна към нещастието на брата си, не се плашеше от неговия вид и от неговия страшен, вторачен, мълчалив поглед. Елин Пелин, Съч. III, 172. — Нека сложа всичко в ред, та когато дойде Янко, да види, че е подредено и сам да привикне на ред — мислеше си гласно ловният надзирател. Ем. Станев, ПЕГ, 29. Тясно беше в тая къща, задушно — при толкова люде, но имаше и нещо друго, с което Ния не можеше никак да привикне. В тая къща владееше старият и властен дух на Султана Глаушева. Д. Талев, ПК, 14. Той се бе отчуждил от света и това с нищо не можеше да се поправи. Трябваше да привиква да живее иначе, за себе си, в един малък кръг от радости и грижи. Е. Манов, БГ, 75. — Мъчно привиква човек, когато изведнъж попадне на ново място, но ти се моли Богу да си здрава, ще свикнеш. А. Гуляшки, ЗВ, 100.
2. Прех. Обикн. със следв. изр. със съюз д а или с друго същ. с предл. к ъ м, н а. Създавам у някого навик за нещо, научавам някого на нещо; приучвам, свиквам1. — Още първите часове привиквам децата да не си подсказват. Н. Каралиева, ЯЧ, 50. — Толкова желъд има из гората и толкова трева из ливадите, не можа ли да ме привикнеш тях да ям, с тях да се храня, че да ми е лесно сега, а? Чудомир, Избр. пр, 166. Кухнята ни се напълни с мравки! .. Нека сега челядта ми наблюдава мравките — аз не успях да я привикна към трудолюбие, нека те я приучат. Р. Ралин, ВМ, 44. Като свързва изучаването на техниката с тактиката, треньорът привиква боксьора да използува целенасочено техническите си навици в бой на ринга. Ем. Жечев, Б, 27. привиквам се, привикна се страд. от привиквам2 във 2 знач. Децата трябва да се привикват на труд от малки. привиква се, привикне се безл. от привиквам2 в 1 знач. Както на всичко в тоя свят, и на нещастията се привиква. Ив. Вазов, Съч. VIII, 90. Към студа може да се привикне, организмът може да се приспособи. К, 1986, бр. 9, 20.
ПРИВЍКВАМ СЕ несв.; привѝкна се св., непрех. Остар. и диал. Привиквам2 (в 1 знач.); навиквам се, свиквам, приучвам се.