разчу̀вствам - първо лице, единствено число, сегашно време разчу̀встваш - второ лице, единствено число, сегашно време разчу̀вства - трето лице, единствено число, минало свършено време разчу̀встваме - първо лице, множествено число, сегашно време разчу̀вствате - второ лице, множествено число, сегашно време разчу̀встват - трето лице, множествено число, сегашно време разчу̀вствах - първо лице, единствено число, минало несвършено време разчу̀вствахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време разчу̀вствахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време разчу̀встваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време разчу̀встваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време разчу̀вствай - второ лице, единствено число, повелително наклонение разчу̀вствайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение разчу̀встващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разчу̀встващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие разчу̀встващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие разчу̀встваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разчу̀встващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие разчу̀встващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие разчу̀встващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие разчу̀встващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие разчу̀встващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие разчу̀вствайки - деепричастие разчу̀вствал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие разчу̀вствалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие разчу̀вствалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие разчу̀вствала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие разчу̀вствалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие разчу̀вствало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие разчу̀вствалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие разчу̀вствали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие разчу̀вствалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие разчу̀встван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие разчу̀вствания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие разчу̀встваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие разчу̀вствана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие разчу̀встваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие разчу̀вствано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие разчу̀встваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие разчу̀вствани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие разчу̀встваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 размеквам (прен.) - размазвам (разг.) - разчувствам - разнежвам - умилявам - трогвам - разтапям (прен.) - разтопявам (прен.)2 разчувствам - трогвам - развълнувам - затрогвам - покъртвам - просълзявам (прен.)
РАЗЧУ̀ВСТВАМ и (остар.) РАЗЧУ̀ВСТВУВАМ, -аш, несв. и св., прех. Предизвиквам у някого силни чувства, емоции, дълбоко душевно вълнение; трогвам.
Толкова хубаво беше всичко... Представях си го като наяве. — Така ли? — Евлоги се поотдръпна от нея. — Слава богу! Веднъж да те разчувствувам и аз. А. Гуляшки, Л, 518. Родният град, за който беше се затъжил, домашната обстановка, която тутакси го обгърна, милите кътчета, .., го разчувствуваха и размекнаха. Г. Караславов, ОХ, 256-257. Твоето мило писмо дълбоко ме разчувствува. Колко скъпи спомени събуди то в душата ми! Ив. Вазов, НП, 173. разчувствам се и разчувствувам се страд.See moreРАЗЧУ̀ВСТВАМ СЕ и (остар.) РАЗЧУ̀ВСТВУВАМ СЕ несв. и св., непрех. Изпитвам, обхващат ме силни чувства, емоции, дълбоко душевно вълнение; трогвам се. — Само вие, дърветата, знаете земя да обичате. По-добри сте от хората... Вълко се разчувствува, просълзи се, спря се и се загледа в яките дънери на дъбовете. К. Петканов, П, 150. Тъкачев, който идеше така делово настроен, се разчувствува от обичта и предаността на това чисто и хубаво момиче. Г. Караславов, ОХ, 271. Те стояха на южния скат на Калето, .. Гаврил се бе разчувствувал, говореше за щастието. Ем. Манов, ДСР, 452. Делчо не беше дохождал скоро и Стоил много се зарадва, разчувствува се почти до сълзи. Й. Йовков, Разк. І, 52. Отбихме се в един ресторант. След като пийна малко, той се разчувствува. Й. Демирев и др., ОС, 51.