асона̀нс - единствено число, нечленувано асона̀нса - бройна форма асона̀нсът - единствено число, членувано - пълен член асона̀нси - множествено число, нечленувано асона̀нсите - множествено число, членувано
1 благозвучие - благозвучност - консонанс (спец.) - мелодичност - съзвучие - съзвучност - хармония - асонанс (спец.)
АСОНА̀НС
м. Литер. 1. Съзвучие, повторение на еднакви гласни звукове в един или няколко стиха, напр.: Настане вечер — месец изгрее, /звезди обсипят свода небесен; /гора зашуми, вятър повее, / — Балканът пее хайдушка песен. Хр. Ботев.See more2. Непълна рима, основана само върху еднакви ударени гласни звукове, напр.: сега̀ смъртта̀.
— Фр. assonance.