1 благозвучие - благозвучност - консонанс (спец.) - мелодичност - съзвучие - съзвучност - хармония - асонанс (спец.)
КОНСОНА̀НС м. 1. Муз. Хармонично съчетаване на два и повече тона; благозвучие. Противоп. дисонанс.
2. Литер. Вид рима, съзвучие, при което се повтарят само съгласните звукове, а ударените гласни са различни.
— Фр. consonance.