хармо̀ния - единствено число, нечленувано хармо̀нията - единствено число, членувано хармо̀нии - множествено число, нечленувано хармо̀ниите - множествено число, членувано
1 съзвучие (прен.) - съответствие - хармония (прен.) - съгласуваност 2 благозвучие - благозвучност - консонанс (спец.) - мелодичност - съзвучие - съзвучност - хармония - асонанс (спец.)3 пропорционалност - пропорция - симетричност - симетрия - съразмерност - хармония - хармоничност
хармòния ж. (гр.). 1. Едновременно приятно звучене на няколко тона; съзвучие.