БАБЀ1, мн. -та, ср. Разг. Умал. от баба1 (във 2 знач.); бабка, бабичка. След като излезе обявата във вестника, при мене дойде едно сухо, симпатично бабе на около седемдесет години. М. Топалов, ВН, 1962, бр. 3282, 4.
БАБЀ2 мн. -та, ср. Диал. Малко гърне, гърненце обикн. за вода или ракия. Дядо Кънчо се изви към нея. — Я слушай... утре да не забравяш за ракия... Ето там бабето, вземи го и утре ми го донеси пълно. Ц. Церковски, Съч. III, 8. Зема едно бабе,.. с което цери, налива в него вода и го оставя два-три пръста празно, Нар. прик., СбНУ VIII, 144.
БАБЀ3, мн. -та, ср. 1. Само ед. Вид колбас от накълцано на ситно месо и дреболии от свинска глава, сварени обикн. в свински стомах; бабек. Дробовете на прасето ставаха на кървавица, варената глава на бабè. Ив. Хаджийски, БДНН II, 21.
2. Диал. Самият животински стомах за приготвяне на такъв колбас.