ба̀бичка - единствено число, нечленувано ба̀бичката - единствено число, членувано ба̀бички - множествено число, нечленувано ба̀бичките - множествено число, членувано
БА̀БИЧКА ж. 1.
Умал. от баба1 (в 1 знач.); бабе1, бабка. — Да знаеш само колко е добра моята мила бабичка! Тя е майка на баща ми. Д. Талев, ГЧ, 102. — Бабо, не ме оставяй, — изпищя Тотка, — Баабо, бабичко моя, не ме оставяй! Елин Пелин, Съч. II, 171. Бабичко, много сме гладни, ба! — с нажален глас пееше Кунето. — Я зяпни да видя! А. Каралийчев, ПС, I, 5.See more2. Стара жена; баба, старица, бабка, бабе1. В близкото село Карасулар една бабичка столетница на смъртния си час помолила своите близки: — Доведете ми едно българско войниче — да си го видя. А. Каралийчев, ПГ, 171. Само бабички, недъгави и стари, дремеха в дрипите си по пътните сенки. Елин Пелин, Съч. III, 46. Стрина Радовица по години не е дотам стара, ала по изглед е цяла бабичка: лицето ѝ е покрито с бръчки, косата ѝ май побеляла. Т. Влайков, Съч. II, 146. На една страна край плетищака насядали стари жени, бабички. Ил. Блъсков, ДБ, 69. Бабо ле, стара бабичко, / син ти йе, бабо, затворен! във Солун града голяма, /във солунските зандане, Нар. пес., СбНУ ХLVI, 86.
3. Прен. Пренебр. Безхарактерен, безволев, мекушав мъж; баба. Бъди само мъж, а не бабичка, защото ако захванеш да пъшкаш и да ревеш, то ща да та оставя. Л. Каравелов, Съч. II, 123.
4. Разг. Съпруга, жена на стар човек; баба. Дядо Мирьо живееше доста самотно с бабичката си — дребна женица, родила и отгледала три дъщери и двама сина. Ем. Станев, ЯГ, 6. Петровият стар баща салт се усмихваше под мустак. Додражаваше му на горкия, като си въображаваше, че всичко това, що приказва бабичката му, скоро ще се сбъдне. Ил. Блъсков, Китка, 1886, кн. 5, 14.
5. Простонар. Опитна жена, която помага на родилка при раждане; акушерка, баба. В белия си ръченик го е повивала младата ратайкиня Парашкева Димитрова, за която не се беше намерила нито една селска бабичка — да ѝ помогне при раждането. А. Каралийчев, НЧ, 137.
6. Остар. Жена, която лекува с билки и баяния; врачка, баячка, баба. Атанас ми разправи, че първото му дете чезнело от някаква непозната болест, която ни бабички, ни ходжи не могли да премахнат, Ив. Вазов, Съч. ХVI, 21. Заредиха се пак лекари и бабички. Пак шишета, шишенца, прахове и билки. Д. Калфов, Избр. разк., 157.
ба̀бичка ◊ Червена бабичка. Вж. червен.