БАБУШКЀРА ж. Разг. Пренебр. Баба (във 2 знач.); бабушкер, бабушкерник. И ето, минали години, пътувал той с влака, и току една грозна тлъста бабушкера му се обажда. Тъй и тъй, не ме ли познавате, аз съм, каже, еди-коя си. Г. Караславов, Избр. съч. II, 88. Тази Меляхат ханъм е равна на аллаха по прокобите си; .. Само по спомени може да се определи, че е надхвърлила стоте — познават я бабушкери от всички краища на града. Хр. Бръзицов, НЦ, 40.
— Други форми: б а б и ш к è р а, б а б и ш к è л а (диал.).