безсѝлие - единствено число, нечленувано безсѝлието - единствено число, членувано
1 слабост - умора - безсилие - преумора - отпадналост - отмалялост - премалялост - изнемощялост - изтощеност - изтощение - изтощаване - изнуреност (книж.) - изнемощение (книж.) - изнемога (поет.)
БЕЗСЍЛИЕ, мн. няма, ср. 1. Състояние на телесна немощ, на слабост, липса на физически сили. Противоп. сила, мощ. От безсилие обляга се на възглавницата, но пак отваря очи и се поизправя. Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 83. И замижа тя, ръцете ѝ отпаднаха, ледено безсилие се разля по грохналата ѝ снага. А. Страшимиров, А, 52. [Димо] затъва в камъните до пояс и от безсилие дъхът му спира... К. Петканов, МЗК, 103. Сънно безсилие обхвана мозъка му. Д. Немиров, Др, 103.
2. Липса на душевна сила, енергия или способност да се направи нещо. Противоп. сила. Той знаеше колко силно е негодуванието на хората против реквизицията и чувствуваше своето безсилие да се противопостави срещу народната воля. Сл. Трънски, Н, 199. Тя не искаше да се оплаква на Кочо от децата му, .., но сама не можеше да се справи с тях и страдаше от своето безсилие. Д. Талев, ПК, 459. Призивът на бащината сянка за отмъщение и нравственото безсилие на Хамлет смазват неговия дух. Ив. Димов, АИДЖ, 139. Душата ти ако ся намира в безсилие, повикай приятеля си: сладкийт приятелский глас е най-безопасний цяр за скръбта. Ат. Начев, ПЖЧ (превод), 3-4. // Липса на материални възможности, власт, или средства, начини да се предприеме, осъществи нещо. Ревност и обида замъчиха учителя и в безсилието си той не знаеше какво да прави. Елин Пелин, Съч. I, 141. Смирненски сполучливо загатва за драмата на неосъзнатия работник, който страда в своето безсилие. Лит. ХI кл, 176. Едно само нещо мразя на тоя свят: старостта! .. И знам, че я мразя от безсилие, .. — защото нищо не мога срещу нея!.. К. Константинов, СЧЗ, 175.