умо̀ра - единствено число, нечленувано умо̀рата - единствено число, членувано
1 слабост - умора - безсилие - преумора - отпадналост - отмалялост - премалялост - изнемощялост - изтощеност - изтощение - изтощаване - изнуреност (книж.) - изнемощение (книж.) - изнемога (поет.)
- 1. умора
- - Умора тегне на очите ми
умòра, мн. няма, ж. Отслабване, упадане на силите като последица от работа, напрежение, движение.
Жънеха до полунощ, капваха от умора, децата заспиваха по синорите гладни и жадни. Г. Караславов. Умората подкоси нозете му. Физическа умора. Умствена умора.See more