изнемощѐние - единствено число, нечленувано изнемощѐнието - единствено число, членувано
1 слабост - умора - безсилие - преумора - отпадналост - отмалялост - премалялост - изнемощялост - изтощеност - изтощение - изтощаване - изнуреност (книж.) - изнемощение (книж.) - изнемога (поет.)
ИЗНЕМОЩЀНИЕ, мн. няма,
ср. Остар. Книж. Изнемогване, изнемога, изтощение, изнеможение. Раната излезе неопасна; кръвоизлиянието бе причина да падне в изнемощение воеводата. Ив. Вазов, Съч. XIV, 166. Животът ми върви из път жесток. / И ето че над стръмен бряг висок, / над бездна се запрях в изнемощение / и няма веч спасение за мене. Π. Π. Славейков, Мис., 1897, кн. 7, 580.See more