броя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време броѝш - второ лице, единствено число, сегашно време броѝ - трето лице, единствено число, минало свършено време броѝм - първо лице, множествено число, сегашно време броѝте - второ лице, множествено число, сегашно време броя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време броѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време броѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време броѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време броѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време броя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време броѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време броя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време броя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време броя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време бро̀й - второ лице, единствено число, повелително наклонение бро̀йте - второ лице, множествено число, повелително наклонение броя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие броя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие броя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие броя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие броя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие броя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие броя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие броя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие броя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие броѐйки - деепричастие броѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие броѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие броѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие броѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие броѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие броѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие броѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие броѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие броѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие броя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие броя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие броя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие броѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие броѐн - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие броѐния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие броѐният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие броѐна - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие броѐната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие броѐно - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие броѐното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие броѐни - множествено число, нечленувано, страдателно причастие броѐните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. броя
- - Броим се на пръсти
See more- - Броим се на пръстите на едната ръка
- - Броя броениците
- - Броя всяка стотинка и броя стотинките
- - Броя гарги<те>
- - Броя до три
- - Броя залъците
- - Броя звездите
- - Броя стъпките
- - Броя хапките
- - Броят ми се дните
- - Броят ми се кокалите
- - Броят ми се ребрата
- - Кога<то> се броят пилетата
- - След като се ръкува, брои си пръстите
- - Ще броя звездите
- - Броя дните на някого
БРОЯ̀, -оѝш, мин. св. -оѝх, несв. 1. Непрех. Назовавам числата в последователен ред. — Всичко! — рекла пчеличката. — Всичко ще бъде готово, додето преброиш до десет! И се загубила, а стрелецът почнал да брои: — Едно, две, три. А. Каралийчев, ТР, 131. Тя [Николина] беше истинско селско момиче,.. На училище ходи до трето отделение. Знаеше да записва името си, да брои и да срича от читанката. Г. Райчев, ЗК, 32-33. Тази нощ подполковникът Благой Каменов почти не спа. Въртя се в леглото, брои на ум, но щом задремеше за миг, кошмарите отново се явяваха пред очите му. Кр. Кръстев, К, 14. Той вече разпознаваше някои букви и знаеше да брои наред от едно до сто. Ил. Волен, НС, 62. Закука кукувицата... Шибил започна да брои, за да види колко години ще живее. Й. Йовков, СЛ, 10. Той брои на пръсти и изрежда още някои имена. Й. Йовков, Разк. II, 10.
2. Прех. Определям броя, количеството на отделните неща в една съвкупност. Но сè равно, и тъй благодарим, каза Македонски, и захвана да брои жълтиците. Ив. Вазов, Съч. VI, 83. Той се пазареше дълго с него,.. сърдеше се и след като получеше парите, броеше ги с треперящи ръце три-четири пъти. Елин Пелин, Съч. III, 69. Изминаха се седем месеца от смъртта на Минча. Старата лежеше и ги броеше на пръсти. Останаха още пет. Ще се изминат и те, ще се стопят, без да ги усетят. Ще му направят година. Г. Караславов, Тат., 240. Машината е чудо, и сее го, и го заравя, реди го все еднакво тъй, като че брои зърната с ръка. Й. Йовков, Ж 1945, 107. Наля си [Лина] валериан, без да брои капките, и седна като премазана накрая на леглото. М. Грубешлиева. ПП, 305.
3. Прех. и непрех. Имам, обхващам в себе си някакъв брой, количество от отделни неща или съм някакъв брой; наброявам. Търново брои към двадесет и четири хиляди жители. Й. Радичков и др., ГСП, 133. На времето, преди опожаряването през Априлското въстание от 1876 година, Перущица броеше около четиристотин къщи с около три-четири хиляди жители. Г. Караиванов, П, 5. От Ловеч излязоха с трийсетина души охрана; по пътя ги посрещнаха още; сега конвоят броеше вече двеста души. Ст. Дичев, ЗС II, 727. Половината овце бяха на Сюлейман ага, другите — на селяните. А колко овце брояха юрушките стада, които идеха след тях — .. — никой не знаеше. А. Дончев, ВР, 20. Нашият отряд брои осемдесет и пет бойци — това е цяла рота, която струва колкото цял вражески полк. М. Марчевски, МП, 185. Населението на Съединените щати се увеличавало необикновено бързо. В края на ХVIII в. то е броело около З 1/2 милиона души. Ист. Х кл, 108.
4. Прех. Давам пари в брой, плащам в брой. Градът да брои тоз час хилядо лири на Тосун бея. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 195. — До две недели ако ми не броиш таман петстотин грошовци, ще си похоратим, колко ти чини къщата. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. Върна се при Дойчина,.. преброи десет жълтици и му ги подаде. — Останалите ще ти ги броя в къщи. К. Петканов, ЗЛЗ, 27. — Е, колко струва едно дворно място? — Амче... различно... 150, 180, 200 до 250 лева квадратен метър... — И ти си броил толкова пари за това място? Г. Караславов, Избр. съч. II, 274. // В съчет. със съществителни, които означават парична сума — давам в брой това, което е означено от съществителното. Купувачът и продавачът си подадоха ръце и откъснаха пазарлъка.. Еньо брои капаро. Елин Пелин, Съч. III, 131. Броих му вече предплата, няма отказване. Δ Вече му броих аванса за книгата. Δ Най-сетне ми брои остатъка.
5. Разг. Прех. и с др. същ. обикн. с предл. за. Приемам, мисля някого или нещо за някакъв или за някакво; считам, смятам. „Един млад и жизнен народ със славна история, който брои за свои прадеди Крумовци, Симеоновци, Самуиловци, Асеновци, е достоен за по-човешки живот.“ Ив. Вазов, Съч. ХVIII, 60. Ала стрина Венковица,.., така добре бе поставила своя дом и своята челяд, щото отвън хората броеха стринини Венковичини между заможните люде. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 170. Омер бе отраснал в охолство,.. Затова броеше всяка несполука — .. — за някаква грешка на ориста, за нещо нередно и нетрайно. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 214. Бори се за земя, за селища, седем къщи на синове и внуци направи — по закон и до сега всичко е негово, а брои за свое само местенцето върху постланите потоници под коша. О. Василев, ЖБ, 324. Хората право броят желязото като най-полезен метал и го турят на първо място. С. Веженов, Х (превод), 52.
6. Прех. Обикн. с отриц. н е. Имам предвид; държа сметка за нещо; смятам. Струва ми се, че самите моряци не помнят и не броят тия успехи и че всеки един от тях, веднъж постигнат, като че изчезва в паметта им. Й. Йовков, Разк. III, 116. И до днес на български не е излязла друга литературна история на Възраждането, като не броим записките на Б. Пенев, които покрай ценните материали — съдържат и редица недостатъци като всяка недовършена и недообработена книга. Ив. Богданов, СП, 63.
7. Прех. Със следв. местоим. всеки. Водя много точна сметка за нещо (обикн. за пари, когато не достигат, или за време, когато проявявам нетърпение). Нима щеше да си остане все същия беден занаятчия, който брои всеки лев и постоянно мисли как да посрещне утрешния ден? Ем. Станев, ИК III-IV, 112. Султана броеше и преброяваше всяка аспра, която трябваше да похарчи. Д. Талев, ЖС, 62. Броеше всяка минута до завръщането му от фронта.
8. Прех. Остар. Определям продължителността (дължината) на нещо от даден момент или от дадена точка; измервам, меря. Смок е засмукал живот народен, / смучат го наши и чужди гости! / А бедният роб търпи, и ние, / без срам, без укор броиме време, / от как е в хомот нашата шия, / от как окови влачи народа. Хр. Ботев, Съч. 1929, 11. Различни народи начинат от различни епохи да броят годините. Й. Груев, КВИ (превод), II. // Пресмятам. На Изток смятат (броят) времето другояче, а не както на Запад в Европа. З. Петров и др., ЧБ (превод), 83. Има двояки години, по които различни народи броят и мерят времето. Й. Груев, Лет., 1868, 1.
9. Прех. Съществувам определено време от даден момент. Българският революционен комитет броеше вече пет години от своето съществувание. З. Стоянов, ЗБВ I, 163. Когато израилскийт народ потегли от Египет, Китайското царство броеше седемстотин години от своето основание. ИЗ, 1874-1881, 1882, 66.
10. Прех. Жарг. Внимателно наблюдавам и проучвам някого; бройкам. Какво ме броиш? броя се I. Страд. от броя във 2-10 знач. Водата [в реката] е тъй бистра, че камъчетата се броят на дъното. К. Петканов, СВ, 69. — А туй, туй, — каза Пищялов и замърда два пръста, както се броят пари. Й. Йовков, ПГ, 272. О, дните и нощите сред бедата / най-трудно се броят! М. Петканова, ЦТ, 63. На 1887 г. в Каменица вече се брояха до 150 ученика. Ив. Вазов, Съч. ХVI, 48. Освен тях за велики боляри се брояха князете на смоляните и драговичите. А. Дончев, СВС, 138. Избитите зъби и счупеното коляно на дяда Коля бяха едни от по-видните му телесни недостатъци, наистина изкуствено спечелени, но сè се броят за кусури. М. Георгиев, Избр. разк., 155. II. Възвр. от броя в 1 и 5 знач. Брой се и ти, та да станем четирима. Δ Имаше голямо мнение за себе си и сам се броеше за голям поет.
◊ Броим се на пръсти <те на едната ръка>. Разг. Малко сме на брой, в малко количество сме.