пла̀щам - първо лице, единствено число, сегашно време пла̀щаш - второ лице, единствено число, сегашно време пла̀ща - трето лице, единствено число, минало свършено време пла̀щаме - първо лице, множествено число, сегашно време пла̀щате - второ лице, множествено число, сегашно време пла̀щат - трето лице, множествено число, сегашно време пла̀щах - първо лице, единствено число, минало несвършено време пла̀щахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време пла̀щахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време пла̀щаха - трето лице, множествено число, минало несвършено време пла̀щаше - трето лице, единствено число, минало несвършено време пла̀щай - второ лице, единствено число, повелително наклонение пла̀щайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение пла̀щащ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀щащия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие пла̀щащият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие пла̀щаща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀щащата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие пла̀щащо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀щащото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие пла̀щащи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие пла̀щащите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие пла̀щайки - деепричастие пла̀щал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие пла̀щалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие пла̀щалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие пла̀щала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие пла̀щалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие пла̀щало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие пла̀щалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие пла̀щали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие пла̀щалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие пла̀щан - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие пла̀щания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие пла̀щаният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие пла̀щана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие пла̀щаната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие пла̀щано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие пла̀щаното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие пла̀щани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие пла̀щаните - множествено число, членувано, страдателно причастие
- 1. плащам
- - Имам да плащам на Михаля
See more- - Имам да плащам на Михаля за дъски пари
- - Не се знае <ни> кой пие, <ни> кой плаща
- - Плащам нечий грях (нечии грехове)
- - На гроздобер, ще платя
- - На лукобране, ще платя
- - На стриг мухи, ще платя
- - От джоба си плащам
ПЛА̀ЩАМ, -аш, несв.; платя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. и непрех. 1. Давам пари за нещо, което купувам, ползвам като услуга; заплащам. Поиска ракия .. След един-два часа става, плаща и излиза. Елин Пелин, Съч. III, 163. Гърдьо като че не искаше да знае нито колко плаща, нито колко му връщат, мушна кесията в пояса си и тръгна към вратата. Й. Йовков, ЧКГ, 48. Вие сте плащали и рецептите на някои бедни. Д. Ангелов, ЖС, 46. Като гледаше в това чисто леко небе, Иван Веселинов се чудеше как да намери проклетия билет. На всичко отгоре сигурно трябваше и да го плаща. Д. Шумналиев, ПЛ, 27. Беше се сдушила с един частник, който произвеждаше портмонета с иконки и кръстове. Плащаше ѝ на парче. В. Пламенов, ПА, 60. Едни му даваха по някой лев, други му плащаха в натура: буца сол, малко захар, малко газ. К. Калчев, ПИЖ, 175. За книгата платих 5 лв. Δ Наемът плащам в долари. Δ Плащам в брой. Δ Плащам кеш. ● Простонар. Само 3 л. ед. — Плаща — каза Филип. — Ей сегичка — рече с готовност келнерът. Е. Манов, БГ, 95. — Молим, плаща! — извади важно-важно портмонето Гошо. Б. Болгар. Б, 225. — Келнер, плаща! — повтори твърдо Методиевски. П. Незнакомов, БЧ, 134.
2. С предл. з а и следв. същ. Давам пари на някого за извършена работа; възнаграждавам, изплащам. Тука [в канцеларията] виждаше и собственика .., който никога не се смееше, караше се, когато касиерът плащаше заплатите, и от всички искаше работа. Вл. Полянов, ПП, 86. — Тейко ти, бог да го прости,.., ходи чак в Балкана на железницата да работи. По два лева на ден му плащаха. Г. Караславов, Тат., 191. Всеки ученик плащаше на учителя си по шестдесет пари на месец. Д. Талев, ЖС, 151. — Ще успея, Ванко, казвам ти! .. Редакторът обеща да ми плаща хонорар, макар и да съм още нов. М. Грубешлиева, ПИУ, 54. Тогава отиде да се учи [Наца] за шивачка. Не ѝ плащаха нищо. М. Грубешлиева, ПП, 102. Хаджи Смион забележва на публиката, че смехът е голямо изкуство и че във Влашко плащат на нарочни жени да плачат над умрелите. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 102.
3. Давам пари обикн. периодично и в определен размер на частни лица, организации, държавни институции и др. под. На желанието му [на Ванко] да отиде в друга квартира чинка му се противопостави с най-невинен израз: „Защо ти е притрябвало да плащаш наем и да скиташ по чужди!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 32. — Записах финанси... — Шест семестра ли сте заверили? — Шест ли бяха, пет ли, не ги помня вече. Помня само, че ги плащахме тогава доста скъпо. Ив. Сарандев, ЕС, 31. — Наумили са си там .. да залъжат българите — страх ги е, че ще се разбунтуват и после няма кой да плаща данъци! Ст. Дичев, ЗС I, 391. — Ти ли ще плащаш глобата? — навъси се Моис. П. Спасов, ХлХ, 78. — Ний да работим, ний да се бием на фронта, ний да плащаме, — каза Нейчо. — Все ний. А онез, дето имат по на десет ката къщи, тях никой ги не закача. Й. Йовков, ЧКГ, 46. Платих си дълга и ми олекна. Δ Плащам заем.
4. Прен. Разг. Бивам наказан заради някаква своя постъпка. — Ти ще ми платиш, византиецо, двойно и тройно за думите си. Ст. Загорчинов, ДП, 310. Това мълчание възвърна за миг силите на татя, за да продължи с неочаквано повдигнат тон: .. — Ще дойде ден, когато твоите деца ще плащат на моите. Ст. Чилингиров, ХНН, 224. Войводата Дюстабанов .. бил закаран в Търново, за да плаща с главата си. Й. Радичков, ГСП, 114. Войникът трябва във всичко да се съмнява, всичко да проверява. Който е доверчив и невнимателен, плаща с кръвта си. П. Вежинов, ЗЧР, 129. — Аз толкова деца съм родила.., ама такова нещо, толкова мъка не съм имала. — Може да има и грехове да плаща. Д. Талев, ПК, 787.
5. Прен. Разг. Правя нещо лошо на някого, връщам си за сторено зло; отмъщавам. — Аз му ги отнех. Може би аз му плащах за други неща, които той пък ми е отнел. Р. Стоянов, М, 37.
6. Прех. Разг. Източник съм на доходи, които покриват цената на нещо. Наемът от квартирата ще плати къщата за няколко години. плащам се, платя се страд. За унищожаването на крокодилите и техните яйца в Централна Африка се плащат премии. плаща се, плати се безл. — Ти колко работници имаш сега? — Останали са триста. Имам 15 деца, ще взема още, понеже по-евтино се плаща. Хр. Радевски, Избр. пр III, 84.
◊ Плащам пода (обикн. съкр. само в 3 л. ед. плаща). Давам пари за целия залог в хазартна игра на карти. Той [Казански] обяви бързо, възбудено: — Двадесет и седем по три! Обаче Насьо Хаджигрозданов вместо да хвърли картите, каза спокойно: — Плаща. .. — Печелиш — рече той [Казански]. Д. Ангелов, ЖС, 32.
~ Плащам за чужди грехове; плащам нечий грях (нечии грехове). Разг. Понасям последиците от постъпките, провиненията и грешките на някой друг. — Чии грехове плащаше тя, та я наказа Бог с омразата на родната майка на Лазара, която трябваше да стане и нейна майка... Д. Талев, ПК, 355. Аз нямам нищо общо с баща си. Защо аз трябва да плащам греховете му? Бл. Димитрова, ПКС, 210. — Те .. ще избягат с парите си, а вие ще останете да плащате техните грехове. К. Петканов, МЗК, 265. Плащам / платя данък (дан) на нещо. Книж. Понасям последиците от свои предишни постъпки, увлечения и слабости, от които все още не съм се отказал напълно. Като го слушам сега какви становища застъпва за настоящето и бъдещето на град Н, аз си мисля, че той плаща данък на стиховете и музиката. А. Гуляшки, ДМС, 107. Четеш стихосбирките и една горчива мисъл се натрапва на съзнанието ти: поетът плаща данък на някои литературни пороци. Цв. Ангелов, ЛФ, 1956, бр. 48, 2. Плащам / платя с лихва<та> (лихви<те>). Разг. 1. Отмъщавам жестоко на някого за постъпка, причинила ми зло. — Е, Ставре, и ти ли помисли, че съм полудял? — попита го .. поп Иван .. — Комунизето .. пуснаха тая муха... Те разгониха народа... — Знам! — махна попът с ръка като човек, решен на нещо много важно. — Ще им платя аз... хем с лихвите. Г. Караславов, Избр. съч. II, 231. 2. Понасям тежки последици, неприятности, заради зло, което съм причинил на някого. „Ще плащат те някой ден за главата на Стамболийски, ще плащат с лихва!“ М. Грубешлиева, ПИУ, 127. Плащам / платя със същата монета на някого. Книж. Постъпвам спрямо някого така, както той се е отнесъл с мен (обикн. недобре). Не се знае <нито (ни)> кой пие, <нито (ни)> кой плаща. Разг. Съществува пълен хаос, пълно безредие, анархия, никой не носи отговорност за това, което става. Той можа отрано да разбере, че в тая държава не се знае „кой пие, кой плаща“: животът се нареждаше криво-ляво от само себе си, машината се движеше по инерция. Л. Стоянов, Б, 25. — Момчетата те обират.. Всичко тука е с главата надолу. Не се знае кой пие, кой плаща. Д. Немиров, В, 86.