мъстя̀ - първо лице, единствено число, сегашно време мъстѝш - второ лице, единствено число, сегашно време мъстѝ - второ лице, единствено число, повелително наклонение мъстѝм - първо лице, множествено число, сегашно време мъстѝте - второ лице, множествено число, сегашно време мъстя̀т - трето лице, множествено число, сегашно време мъстѝх - първо лице, единствено число, минало свършено време мъстѝхме - първо лице, множествено число, минало свършено време мъстѝхте - второ лице, множествено число, минало свършено време мъстѝха - трето лице, множествено число, минало свършено време мъстя̀х - първо лице, единствено число, минало несвършено време мъстѐше - трето лице, единствено число, минало несвършено време мъстя̀хме - първо лице, множествено число, минало несвършено време мъстя̀хте - второ лице, множествено число, минало несвършено време мъстя̀ха - трето лице, множествено число, минало несвършено време мъстѐте - второ лице, множествено число, повелително наклонение мъстя̀щ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъстя̀щия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие мъстя̀щият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие мъстя̀ща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъстя̀щата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие мъстя̀що - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъстя̀щото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие мъстя̀щи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие мъстя̀щите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие мъстѐйки - деепричастие мъстѝл - единствено число, мъжки род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъстѝлия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие мъстѝлият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие мъстѝла - единствено число, женски род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъстѝлата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие мъстѝло - единствено число, среден род, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъстѝлото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие мъстѝли - множествено число, нечленувано, минало свършено деятелно причастие мъстѝлите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие мъстя̀л - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие мъстя̀ла - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие мъстя̀ло - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие мъстѐли - множествено число, минало несвършено деятелно причастие
МЪСТЯ̀, -ѝш,
мин. св. -ѝх, несв., непрех. Отвръщам, отплащам се за извършено зло; отмъщавам. Помолих те да благословиш бъдещите ми дела. Ти попита какви са и аз ти доверих, че ще събера робите да мъстя и да се боря с поробителя; на насилието ще отвръщам с насилие, на силата със сила, око за око, зъб за зъб. Ем. Станев, А, 223. Пет години бе слушал мъките на сиромасите и бе мъстил на изедници. П. Константинов, ПИГ, 129. На тебе, старче, добър път! Ако нещо разбере боляринът и дири да ти мъсти, кажи на старейшината Горазд Мъдрия. А. Дончев, СВС, 164. В онова време са известихме, че турските сеймене дошле на сватбата на едно българче и обезчестиле невестата му. Това известие ни накара да мъстиме. П. Хитов, МП, 26. Юнакът тегло не тръпи, / ала съм думал и думам: / „Блазе му, който умее / за чест и воля да мъсти.“ Хр. Ботев, Съч. 1929, 31-32.See more