високомѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано високомѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член високомѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член високомѐрна - единствено число, женски род, нечленувано високомѐрната - единствено число, женски род, членувано високомѐрно - единствено число, среден род, нечленувано високомѐрното - единствено число, среден род, членувано високомѐрни - множествено число, нечленувано високомѐрните - множествено число, членувано
1 пренебрежителен - презрителен - високомерен - надменен 2 важен - надут (прен.; разг.) - високомерен - надменен - горд - горделив - наперен (прен.; разг.) - нафукан (разг.) - наперчен (прен.; разг.)
ВИСОКОМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който проявява високомерие; надменен, горделив, надут.
Тя само кимна небрежно с глава и дори не го покани да седне при тях. Сега беше момент да завърти пети, да си иде и веднаж завинаги да скъса с тази високомерна жена. Г. Караславов, Т, 17. Славяните, без да мръднат от мястото си, отмериха къс поклон. Този човек, който не носеше меч и беше паднал от коня, ги караше да бъдат сдържани и леко високомерни. Ст. Загорчинов, ЛСС, 149. Тя била хубавица, ала била горда и високомерна и не можела да търпи друга някоя да я надминава по хубост. А. Разцветников, СН (превод), 6.See more2. Който съдържа или изразява високомерие. Позна само, че е крайно важна длъжност, по високомерния тон, с който старецът се титулира. Ив. Вазов, Съч. XXIV, 118. Личеше, че този човек е болярин. Пък и гласът му беше заповеднически и високомерен. Ст. Загорчинов, ДП, 265. Назлъ беше втората жена на Адил Мурада .. Туркинята имаше надут и високомерен нрав. Ст. Дичев, ЗС I, 78. Върху устните на Георги Бабулев бе застинала високомерна, пренебрежителна усмивка. Д. Талев, ПК, 779. Високомерно държане. Високомерен поглед.