високомѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано високомѐрния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член високомѐрният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член високомѐрна - единствено число, женски род, нечленувано високомѐрната - единствено число, женски род, членувано високомѐрно - единствено число, среден род, нечленувано високомѐрното - единствено число, среден род, членувано високомѐрни - множествено число, нечленувано високомѐрните - множествено число, членувано
1 пренебрежителен - презрителен - високомерен - надменен 2 важен - надут (прен.; разг.) - високомерен - надменен - горд - горделив - наперен (прен.; разг.) - нафукан (разг.) - наперчен (прен.; разг.)
ВИСОКОМЀРЕН, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който проявява високомерие; надменен, горделив, надут.