Основна форма: горделѝв - Прилагателно

Форми:

горделѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано *
горделѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член
горделѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член
горделѝва - единствено число, женски род, нечленувано
горделѝвата - единствено число, женски род, членувано
горделѝво - единствено число, среден род, нечленувано
горделѝвото - единствено число, среден род, членувано
горделѝви - множествено число, нечленувано
горделѝвите - множествено число, членувано

Results: Synonyms in Infolex:

1 важен - надут (прен.; разг.) - високомерен - надменен - горд - горделив - наперен (прен.; разг.) - нафукан (разг.) - наперчен (прен.; разг.)

Results: Dictionary of Bulgarian Language

ГОРДЕЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява надменност, високомерие в отношението си към околните; високомерен, горд. —

Елате малко при нас, де .. — Не, не можем.. — А! Големци! И горделиви! С прости хора не сядат вече. Ив. Вазов, Съч. XXV, 221. Той не приличал на някои високоучени и горделиви господа, които се срамуват да се срещнат и да се разговарят със селския учител. Г. Бенев, Ч, 1875, бр. 6, 258. Събираше се с по-големи момчета и все ходеше по другите махали да разменя марки; дори започна да продава, имаше много пари и стана горделив. П. Славински, МСК, 29.

2. Който изразява или съдържа надменност, високомерие; високомерен. Той очаква самоуверено, вика с ням и горделив поглед противника си. Ив. Вазов, Съч. VI, 137. Имаше надменния и горделив вид на човек, който е свършил голяма и важна работа. Й. Йовков, ПК, 185-186.

3. Който има високо самочувствие и съзнание за лично достойнство и превъзходство над другите; горд. Бавно каляската се движеше по одус Ерму. — Кой ще е този? — спираха се атиняните и гледаха с любопитство важния, малко горделив Раковски. Ст. Дичев, ЗС I, 277. Покойници, вий в други полк минахте, /.. / Но що паднахте тук, деца бурливи? / За трон ли злат, за някой ли кумир? / Да беше то — останали бихте живи,/ не бихте срещали тъй горделиви / куршума... Спете в мир. Ив. Вазов, Съч. II, 169. ● Обр. С навъсено чело, загърнат в плащ мъглив, възпря се далеч Балкана горделив. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 45. Той [Кузев] създава организация, която осигурява изпращане преписи от изложението до редица ръководни фактори в системата на тази невъзмутима и студено горделива Английска империя. К. Странджев, ЖБ, 23.

4. Рядко. Който изразява или съдържа високо самочувствие и съзнание за лично достойнство, превъзходство над другите. Някои нетърпеливо притичваха до вратата и надничаха навън към коридора за учителя, други попогледваха на влезлите вече в стаята им гости някаква наивна горделива радост, навеяна от празника. Ил. Волен, МДС, 62.

See more