НАПЀРЧЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от наперча като прил. Разг. Наперен. В тази тишина, в това мълчание Тодор се стяга с неговата вярна дружина и ненадейно, без да ги усетят, пристигат с наперчени шишанета. М. Кънчев, В, 29. На всяка гара слизат и се качват по няколко стари и болни жени. По няколко стари и наперчени гаучос, с живописни костюми. Б. Шивачев, ПЮА, 122.See more