зага̀твам - първо лице, единствено число, сегашно време зага̀тваш - второ лице, единствено число, сегашно време зага̀тва - трето лице, единствено число, минало свършено време зага̀тваме - първо лице, множествено число, сегашно време зага̀твате - второ лице, множествено число, сегашно време зага̀тват - трето лице, множествено число, сегашно време зага̀твах - първо лице, единствено число, минало несвършено време зага̀твахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време зага̀твахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време зага̀тваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време зага̀тваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време зага̀твай - второ лице, единствено число, повелително наклонение зага̀твайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение зага̀тващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зага̀тващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие зага̀тващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие зага̀тваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зага̀тващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие зага̀тващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие зага̀тващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие зага̀тващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие зага̀тващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие зага̀твайки - деепричастие зага̀твал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие зага̀твалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие зага̀твалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие зага̀твала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие зага̀твалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие зага̀твало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие зага̀твалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие зага̀твали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие зага̀твалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие зага̀тван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие зага̀твания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие зага̀тваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие зага̀твана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие зага̀тваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие зага̀твано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие зага̀тваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие зага̀твани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие зага̀тваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ЗАГА̀ТВАМ, -аш, несв.; загàтна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. загàтнат, св. 1. Непрех. с предл. за и прех. със съюз че или пред пряк въпрос. Говоря за нещо със заобикалки, описателно, без да го изяснявам; намеквам. Мама някак издалеч ми загатва, че трябвало да се приготвува зимовище. Т. Влайков, Съч. III, 49. Много тегла бяха изтеглили те, та умееха да премълчат всичко, което е за премълчаване, и да загатнат за онова, за което може да се загатне. Г. Караславов, Избр. съч. II, 175. При корабокрушение дневникът остава – за да разкаже на живите как се умира и може би да им загатне как да живеят. Бл. Димитрова, Лав., 9. Днес само могилата няма / за чест преживяна загатва. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 31.See more2. Прех. и непрех. с предл. за. Засягам бегло някакъв въпрос; споменавам, подхвърлям. Матьо обичаше Росинка истински. Обичаше я тайно, като се срамуваше дори да ѝ загатне за своята любов. Д. Ангелов, ЖС, 114. Никой вестник не се сети да загатне за него ни дума. Ив. Вазов, Съч. XI, 120. Сам Елин Пелин е загатнал някои моменти, без да ги е развил. Не е използван докрай и моментът, когато Павел съобщава на баща си намерението си да започне търговия в града. ОФ, 1958, бр. 4193, 3.
3. Прех. Прен. Леко, едва очертавам нещо, давам възможност да се забележи нещо. Наметната с пеньоар, който загатваше с удивителна изящност разкошните ѝ форми, тая жена ме гледаше в упор. Др. Асенов, СВ, 130. Високото чело, правият нос, удълженото и тънко тяло загатваха вече пропорциите на бъдещата ѝ фигура. Д. Димов, Т, 490-491. Той се изправяше пред прозореца. Това бе една обикновена рамка, която със слабото си сияние загатваше чародейни хубости. Д. Немиров, Др, 142-143.
4. Прех. Нар.-поет. В съчет. със същ. гатанка. Запитвам, задавам1. – Царю льо, господарю льо, / гатанка ще ти загатна, / моиш ли са, царю, усети. Нар. пес., СбВСт, 459. Селени селски стареи, / я са сберете, сберете / в мойто двори широко – / гатанка жа ви загатна! Нар. пес., СбНУ XXV, 95. загатвам се, загатна се страд.