намѐквам - първо лице, единствено число, сегашно време намѐкваш - второ лице, единствено число, сегашно време намѐква - трето лице, единствено число, минало свършено време намѐкваме - първо лице, множествено число, сегашно време намѐквате - второ лице, множествено число, сегашно време намѐкват - трето лице, множествено число, сегашно време намѐквах - първо лице, единствено число, минало несвършено време намѐквахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време намѐквахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време намѐкваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време намѐкваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време намѐквай - второ лице, единствено число, повелително наклонение намѐквайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение намѐкващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѐкващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие намѐкващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие намѐкваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѐкващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие намѐкващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѐкващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие намѐкващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие намѐкващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие намѐквайки - деепричастие намѐквал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие намѐквалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие намѐквалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие намѐквала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие намѐквалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие намѐквало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие намѐквалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие намѐквали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие намѐквалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие намѐкван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие намѐквания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие намѐкваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие намѐквана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие намѐкваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие намѐквано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие намѐкваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие намѐквани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие намѐкваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
НАМЀКВАМ1, -аш, несв.; намèкна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. намèкнат, св., непрех. Правя намек, говоря с намеци; загатвам, подмятам. — Ти вчера забрави да се разпишеш? Чичо Боян ми намеква, че вчера съм пропуснала да го посетя. Ст. Христозова, ДТСВ, 23. Вървеше подире ѝ като сянка и с жестоко злорадство ѝ намекваше за нейното бездетство. И. Петров, НЛ, 161. Парите не стигат, но за ракия има, нали? — каза той многозначително и всички го разбраха за какво намеква. Д. Кисьов, Щ, 198. Командирът неловко замълча. Какво повече можеше да му каже? Беше ли възможно да му намекне, че по сърце него последен би оставил на позицията? П. Вежинов, НС, 59.See moreНАМЀКВАМ2, -аш, несв.; намèкна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. Диал. Омеквам. Кога ся хвърли семето във влажна и топла земя, ядката намеква, пуква ся и кълното излязва от нея. Ц. Гинчев, УЗ, 47.