заглъ̀хвам - първо лице, единствено число, сегашно време заглъ̀хваш - второ лице, единствено число, сегашно време заглъ̀хва - трето лице, единствено число, минало свършено време заглъ̀хваме - първо лице, множествено число, сегашно време заглъ̀хвате - второ лице, множествено число, сегашно време заглъ̀хват - трето лице, множествено число, сегашно време заглъ̀хвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време заглъ̀хвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време заглъ̀хвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време заглъ̀хваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време заглъ̀хваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време заглъ̀хвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение заглъ̀хвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение заглъ̀хващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие заглъ̀хваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие заглъ̀хвайки - деепричастие заглъ̀хвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие заглъ̀хвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие заглъ̀хвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие заглъ̀хвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие заглъ̀хвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие заглъ̀хвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие заглъ̀хвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие заглъ̀хвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие заглъ̀хвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАГЛЪ̀ХВАМ, -аш, несв.; заглъ̀хна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. За звук, шум, глас, мелодия и под. – постепенно намалявам силата си, докато престана да се чувам; стихвам. По пътя над воденицата за към селото заглъхна шумен смях и говор на жътвари. Елин Пелин, Съч. I, 80-81. Залез зад една дъбова гора. Прахът след каруците се златее. В далечината заглъхна гайда като звън на пчела. А. Каралийчев, ПГ, 181. Смрачаваше се. Гората, полето, пътищата опустяваха. Заглъхваше всякакъв шум. К. Ламбрев, СП, 176. Тропотът от копитата на конете заглъхваше в напластената шума. Ст. Загорчинов, ДП, 59.See more2. За селище, улица, сграда и под. – изпадам временно в пълна тишина и покой; притихвам, замирам1. Влакът пак изписка и замина. Гората пак опустя, заглъхна. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 49. От този ден Юрталановият дом съвсем заглъхна, жените шетаха мълчаливи, срещаха се и се разминаваха като неми. Г. Караславов, С, 156. Площадът заглъхна в очакване, като че на него не бяха събрани с хиляди хора, а някакви бездушни същества, неспособни да говорят и да дишат. Ст. Чилингиров, ХНН, 91. Под нежний лъх на вечер ароматна, / заглъхват в мир простори необятни. Д. Дебелянов, С 1946, 65. // Прен. Обезлюдявам се и изпадам в тишина, покой и забрава; замирам1. Отдавна са заглъхнали стройните джамии, пропаднали са тънките бели минарета, пред които през 1682 година е стоял в почуда пътешественикът Бенгалия. А. Каралийчев, ПГ, 193. След обира на турската сватба славата на Богдана се разнесе из цяло Одринско. Пътищата се затвориха, равнината заглъхна, небето се начумери. К. Петканов, Х, 143. Къщата на хаджи Андрея беше заглъхнала и полумъртва. В. Геновска, СГ, 135.
3. За уши – преставам да чувам, загубвам за момент слуха си. От шума ушите тъй бучаха и заглъхнаха, че не се чуваха дори най-близките викове на хората. П. Славински, ПЩ, 366. Слизаме доста рязко. Ушите заглъхват. Г. Караславов, Избр. съч. III, 367.
4. Прен. За слух, мълва и под. – отшумявам, забравям се. Мълвата пламна с нова сила и заглъхна чак когато срещу Желязко Жанков беше заведено дело. Г. Караславов, СИ, 184-185. Отделните епизоди се забравят почти, прочутите имена заглъхват в паметта на поколенията. Й. Йовков, Разк. III, 85. Дори човекът от статистиката не говореше вече за това, за което бе тръгнал, не споменаваха нищо и другите и всички знаеха, че и това преброяване ще заглъхне, както бяха трещели и заглъхнали толкова бури над тяхното село. Г. Мишев, ЕП, 98.
5. Прен. За чувство, мисъл – постепенно затихвам, отмирам. Мъката на Спаска сама се оттече, прошумя и заглъхна. М. Марчевски, П, 196. Тази омраза не заглъхваше с течение на времето, а се усилваше. Ст. Марков, ДБ, 16. А грамадата расте сè / неусетно, тайно / .. / Че сюрмашки сълзи клети / лесно не изсъхват, / злите спомени в душата / скоро не заглъхват... Ив. Вазов, Съч. IV, 36.
6. Обикн. с предл. в. Обраствам, обикн. с бурени, трева. Градината е голяма. В дъното една тясна, еднокрила врата почти цяла е заглъхнала във висок бурен. Й. Йовков, ПГ, 215-216. Саи, хамбари, яхъри, всичко това разнебитено и полуразрушено, заглъхнало в бъзе, коприва и бучиниш. Й. Йовков, ПК, 144. Ще мине време, гроб сирашки / в заглъхнал бурен ще заглъхне. П. К. Яворов, С, 54.
7. Прен. Преставам да се развивам духовно или прекратявам дейността си поради неблагоприятната среда, в която се намирам. Ние, овчарите, хептен заглъхнахме по чукарите. Не можеш да видиш жива душа, две думи да размениш. Кр. Григоров, ПЧ, 130. Навсякъде бяха възобновени стари комитети, заглъхнали след обесването на Левски. Д. Марчевски, ДВ, 118. Така гласът на купчината идеалисти от сърцето на Русия, отправян към „родолюбивите“ сънародници, остава въпреки надеждите на редактора „глас вопиющаго в пустине“ и „Братски труд“ заглъхва незабелязан и неоплакан всред тревогите, в които е живял тогава българският народ. М. Арнаудов, БКД, 43. Духът в самотност зрей; талант за именитост жеден / заглъхва в зависти, вражди и свади. Ст. Михайловски, БСб, 1914, кн. 10, 649.