затѝхвам - първо лице, единствено число, сегашно време затѝхваш - второ лице, единствено число, сегашно време затѝхва - трето лице, единствено число, минало свършено време затѝхваме - първо лице, множествено число, сегашно време затѝхвате - второ лице, множествено число, сегашно време затѝхват - трето лице, множествено число, сегашно време затѝхвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време затѝхвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време затѝхвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време затѝхваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време затѝхваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време затѝхвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение затѝхвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение затѝхващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝхващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие затѝхващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие затѝхваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝхващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие затѝхващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝхващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие затѝхващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие затѝхващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие затѝхвайки - деепричастие затѝхвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие затѝхвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие затѝхвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие затѝхвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие затѝхвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие затѝхвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие затѝхвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие затѝхвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие затѝхвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие
ЗАТЍХВАМ, -аш, несв.; затѝхна, -еш,
мин. св. -ах, св., непрех. 1. Постепенно ставам тих, звуча или шумя все по-слабо; стихвам, утихвам, заглъхвам. Беше късно, шумовете на големия град затихваха. А. Каралийчев, НЗ, 169. Една нощ, късно беше, тя стоеше на прозореца. По улицата се чуваха познатите бавни, отсечени стъпки и затихваха под нейния прозорец. Сърцето ѝ се сви. Ст. Мокрев, ЗИ, 270. Далечните гърмежи ту затихваха съвсем, ту пак започваха да се чуват тихи и ясни, както ги донасяше отдалеко ветрецът в тихата нощ. Д. Талев, И, 118. Изведнъж някъде наблизо гръмна буря от гласове, странна и непозната песен, която скоро затихна. Й. Йовков, Разк. II, 65. И отведнъж [органът] засвири една небесна музика, после пак зарева и загърмя, и затихна. Н. Бончев, ТБ (превод), 49.See more2. Прен. Постепенно преставам да действам със същата сила, енергия или в същата степен; стихвам, утихвам. Пламъците ту затихваха, ту с нова стихийна сила се възземаха към небето. Л. Стоянов, Б, 135. Вятърът ставаше ту тих, ту силен, понякогаж съвсем затихваше, а понякогаж пак завяваше силничко. В. Друмев, НФ, 37. През първата половина на ХIХ век феодалните размирици и кърджалийските нападения почват да затихват. Г. Дръндаров, ВЗ, 10. Негодуванието на поробените и жестоко експлоатирани селски маси, чиято борба срещу турския феодализъм никога не затихнала, сега се насочва към самата държава. Ив. Унджиев, ВЛ, 13. Отделните противоречия между нас трябва да затихнат пред общата цел: единна борба срещу преследваните животни. О. Василев, ДГ, 23.
3. Прен. Обикн. св. Преставам да говоря, да шумя или да се движа; утихвам, притихвам. Призори овчарят затихна, унесе се в сън, но скоро отново застена и се събуди. М. Смилова, ДСВ, 125. При тия думи Момчил се размърда на мястото си. Той искаше да каже нещо, да спре разказвача, па се сви, затихна. Ст. Загорчинов, ДП, 417. Детето се досети за нещо страшно и побягна през малката вратичка в градината. Там то се сви в синята метличина и затихна. М. Марчевски, П, 15. В това време учителят повика децата, които се събраха около него и затихнаха. Сп. Кралевски, ВО, 133. – Дръжте го!... Комита е... Дръжте го! Тълпата наоколо затихна, заинтригувана най-сетне от тоя млад човек, когото заптиите бяха повели към параходната агенция. Ст. Дичев, ЗС II, 563.