залича̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време залича̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време залича̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време залича̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време залича̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време залича̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време залича̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време залича̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време залича̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време залича̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време залича̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време залича̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение залича̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение залича̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залича̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие залича̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие залича̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залича̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие залича̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие залича̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие залича̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие залича̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие залича̀вайки - деепричастие залича̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие залича̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие залича̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие залича̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие залича̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие залича̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие залича̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие залича̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие залича̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие залича̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие залича̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие залича̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие залича̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие залича̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие залича̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие залича̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие залича̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие залича̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 заличавам - изличавам 2 отписвам (от състава на нещо) - заличавам - задрасквам (прен.) - зачерквам (прен.)3 изтривам - заличавам - изличавамSee more4 изкоренявам (прен.) - унищожавам - премахвам - ликвидирам (книж.) - заличавам (прен.) - изтръгвам (прен.)
ЗАЛИЧА̀ВАМ1, -аш, несв.; заличà, -ѝш,
мин. св. -àх, св., непрех. Започвам да лича, да се виждам, да се откроявам; проличавам. Изведнъж вятър отвя праха и през разведрения въздух заличаха редици и заблестяха острите върхове на безброй копия. Ст. Загорчинов, ЛСС, 79. Невидими лъчи размиваха тъмнината между клоните на тъмнозелените борики, върхарите им заличаха, откроиха се постепенно дървета. Н. Хайтов, ШГ, 192. заличава, заличи безл. Димитра: – Пък може момче да е. Син. Бебе да заплаче у къщи! Минка: – Сакън, навън да не продумаш! Димитра: – И аз тъй бях. Криех се, докато залича. Н. Каралиева, СМ, 47.See moreЗАЛИЧА̀ВА МИ несв.; заличѝ ми св., непрех. Започва да ми личи. Залича ѝ много късно бременността.
ЗАЛИЧА̀ВАМ2, -аш, несв.; заличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Изтривам или зачерквам, задрасквам, замазвам нещо написано; изличавам. Пишем, заличаваме с наплюнчени пръсти написаното и пак пишем. Т. Влайков, Пр I, 213. Дори и фирмата на кръчмата беше променил. Звучното име „Света цепеница“ беше заличено и върху него с бяла боя бе написано „Братско съгласие“. Елин Пелин, Съч. IV, 267. Ние знаехме, че дядо Атанас, който беше с крехко здраве, няма да преживее втория удар, и затова заличавахме в писмата му ония редове, където ставаше дума за Николая, и тогава му ги давахме. А. Каралийчев, НЗ, 230-231. // Зачерквам, задрасквам някого в списък; отписвам. Три имена бяха заличени и докторът ги прескокна. – Защо сте ги заличили? Ив. Вазов, Съч. ХV, 107. – Преди два месеца във вашата партида са вписани още две деца, признати от мъжа ви. Подайте писмена молба, че искате да ги заличим от вашата партида. Н. Каралиева, Н, 84-85.
2. Унищожавам, премахвам нещо, оставено върху някаква повърхност (обикн. следи, дири). Следи от стъпките им не можеха да останат, защото дъждът още валеше и щеше да ги заличи. Й. Йовков, Ж 1945, 188. Синът заничаше по драскотините, триеше с паста, за да ги заличи. Ст. Даскалов, ЕС, 159. Почакаха минута и като заличиха стъпките в снега и замаскираха входа, се запровираха пълзешком през ръженицата. Д. Вълев, Ж, 39. Според предварителния план аз трябваше да направя всичко, за да залича следите на колата. П. Вежинов, СО, 190.
3. Правя нещо да не се вижда, да не личи, да изгуби очертанията си. Дебел и глух сняг е заличил и мостове, и пътища. Л. Михайлова, Ж, 104. Сред мокрото зелено поле, на което дъждът беше заличил всички други бои, ясно се виждаха тия две колони. Й. Йовков, Разк. II, 155. Светлината на свещта обикновено благоприятствува на женското лице и му заличава неприятните черти. Ив. Вазов, Съч. ХII, 78.
4. Правя нещо да изчезне, да престане да съществува, унищожавам, премахвам напълно. В 1841 година в града изгорели 40 къщи, 22 години по-късно един пожар заличил още 60 къщи. Й. Радичков и др., ГСП, 147. Когато го крили, изкопали в канарата петстотин стълби до вратата на пещерата и после ги заличили една по една. Елин Пелин, Съч. II, 80. Пътека почти нямаше. И ако имаше някъде из гората, по поляните слънцето я беше изсушило и заличило. А. Дончев, ВР, 135-136. // В съчет. със следа, диря и под. Унищожавам, премахвам това, което издава съществуването на нещо (обикн. следа, диря, улики и под.) или действията на някого. Като го накара Султана да облече такъв кюрк, искаше тя да заличи всяка следа от селския му произход. Д. Талев, ЖС, 337. Старецът грижливо го зави с кечето си, прибра едно-друго от масата, за да заличи следите му, и седна до прозореца. П. Михайлов, ПЗ, 25. Той можеше да потъне из Делиормана и завинаги да заличи следите си. Й. Йовков, ЖС, 173.
5. Правя да се забрави, премахвам от мислите, чувствата нещо или някого; изличавам. Но професорът не бързаше, той сякаш се надяваше, че времето самичко ще заличи лошия спомен. А. Гуляшки, Л, 435. Това е образът, който се е запечатил в паметта ми. Нищо не може да го заличи. Г. Белев, ПЕМ, 13. – Аз, тате, не мога да кажа, че съм забравил Русаля и така, че съм я заличил, значи, от ума и сърцето си. П. Славински, ПЗ, 159. Ала Теофан искаше да заличи впечатлението от думите на Каравелов, затова продължи да подканя. Ст. Дичев, ЗС II, 375. Никога вече нямаше да си позволи да мисли за нея. Той разчиташе на своята способност да заличава завинаги от паметта си някои хора. Ем. Станев, ИК I и II, 218.
6. Юрид. Прекратявам според установения в закона ред дейността, съществуването или придобиването на нещо (фирма, сделка, партия и под.). заличавам се, залича се страд. При напускане на мястото да се заличат всякакви следи. П. Илиев, ЛВ, 134. Човекът продължаваше настойчиво да говори. Безсмислието на неговия говор се заличаваше от непрекъснатостта на затрогващия сърдечен и искрен тон на израза му. Ив. Карановски, Разк. I, 162-163.
ЗАЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; заличà се св., непрех. 1. Преставам да се виждам, да се откроявам, да лича, изгубвам очертанията си. През лятото опасността не личи, но сега падат лавини и затрупват пътя. Той се заличава и се слива с голямата снежна планина. Ламар, ГМ, 12. Ту се изгуби и заличи фигурата му в тъмния фон на отсрещното бърдо; ту пак се мерне черният ѝ силует в звездния лазур на небето. Ив. Вазов, СбНУ II, 147. Бурята се усили. Всичко се заличи и сля в тежък и зловещ мрак. Й. Йовков, Ж 1945, 172. В къщата на Аврам Немтур не живееше никой. Заключена стоеше широката ѝ порта, дворът ѝ бе запустял, обрасъл с бурени и храсти, лехите в градината се бяха заличили. Д. Талев, ПК, 90.
2. Преставам да съществувам; изчезвам, изгубвам се. Редът, другарството, най-простата човещина – всичко се удави и заличи в свирепата и груба проява на инстинкта. Й. Йовков, ПК, 86. От излинелите лица бяха се заличили всички следи от ония чувства, които дават на човека право да дига главата си и да гледа гордо пред себе си. К. Величков, ПССъч. I, 38. Изразът на досада, който преди малко бе сковал лицето на Найдена, още не можеше да се заличи. В. Геновска, СГ, 344-345.
3. Обикн. с предл. от и в съчет. с отвл. същ. като: памет, въоръжение, съзнание и под. Изчезвам, избледнявам от паметта, от мислите или от чувствата на някого; изтривам се, изличавам се. Спомням си ясно една случка, която и до днес не се е заличила от паметта ми. Н. Лилиев, Съч. III, 36. Нейният образ вече се беше заличил от съзнанието ѝ. Х. Русев, ПЗ, 105. За него срещата на Вяра и Гражев беше един от ония спомени, малко неясни и замъглени, които никога не ще се заличат от въображението му. Ив. Мартинов, ДТ, 48. Какви по-големи напасти не са дохождали на хората. Па всичко се е заборавяло и заличавало. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 8.
4. Рядко. Обезличавам се. Малохарактерен и слаб, той се беше съвсем заличил и вместо тя да се казва Гинка Генкова, той се наричаше Генко Гинкин. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 51.
◊ Заличавам / залича от <лицето на> земята (света) някого или нещо. Книж. Унищожавам, премахвам напълно. Както се вижда, реакцията не иска да се задоволи само с опозоряването му [на либерала]; напротив, тя се носи с дръзката мисъл да го заличи от лицето на земята. Г. Кирков, Избр. пр I, 30. Ако му дадат правото той да въдвори ред, ще заличи от лицето на света всички субекти, комунисти, дружбаши и тутикванти. Ем. Станев, ИК III, 179.
ЗАЛИЧА̀ВАМ3, -аш, несв.; заличà, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Правя нещо да стане хубаво, лично, да се хубавее; украсявам. „Кръстано, бяла цървена! / Що рано цвеке цутило, / що не го береш, да носиш / да ти заличит лицето, / да ти заличит ставата?“ Нар. пес., СбБрМ, 418. Що сторифме свакето? – ви зедофме момето, ви огърдифме кукята, заличифме нашата. Ст. Младенов, БТР I, 732. заличавам се, залича се страд.