излича̀вам - първо лице, единствено число, сегашно време излича̀ваш - второ лице, единствено число, сегашно време излича̀ва - трето лице, единствено число, минало свършено време излича̀ваме - първо лице, множествено число, сегашно време излича̀вате - второ лице, множествено число, сегашно време излича̀ват - трето лице, множествено число, сегашно време излича̀вах - първо лице, единствено число, минало несвършено време излича̀вахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време излича̀вахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време излича̀ваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време излича̀ваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време излича̀вай - второ лице, единствено число, повелително наклонение излича̀вайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение излича̀ващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излича̀ващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие излича̀ващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие излича̀ваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излича̀ващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие излича̀ващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие излича̀ващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие излича̀ващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие излича̀ващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие излича̀вайки - деепричастие излича̀вал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие излича̀валия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие излича̀валият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие излича̀вала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие излича̀валата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие излича̀вало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие излича̀валото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие излича̀вали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие излича̀валите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие излича̀ван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие излича̀вания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие излича̀ваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие излича̀вана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие излича̀ваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие излича̀вано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие излича̀ваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие излича̀вани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие излича̀ваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗЛИЧА̀ВАМ, -аш, несв.; изличà, -ѝш,
мин. св. -ѝх, св., прех. 1. В съчет. със следи, дири, белези и под. Правя нещо да престане да личи, да се вижда, премахвам, унищожавам, прикривам нещо, за да не се забелязва; заличавам. Когато свършвам с фотографските истории, часът минава три, а тепърва ми предстои маса работа. Трябва да излича всички видими и невидими следи, да поставя капаците на местата им и да поема обратния път по покривите. Б. Райнов, НН, 476. От кърджалиите подпален, вероломен / пожар следите му свети е изличил, / и само тесният олтар къде е бил / съзира се сега. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 88.See more2. Премахвам, унищожавам нещо, обикн. написано, нарисувано, като го изтривам, задрасквам, замазвам и под.; заличавам. Той иска да прочете пак надписите на камъка. Тия надписи, които новите пришелци не знаят и затова още не са ги изличили. Й. Йовков, Разк. III, 71. В желанието си да изличат съвсем няколкото катранови петна, те по неволя ги бяха разширили повече. Ст. Чилингиров, ПЖ, 83–84. – Агата заповяда да се изчукат върху плоча имената ви. Прави надгробен паметник. Ако някой се отрече и приеме правата вяра, да се обади – ще изличат името му. А. Дончев, ВР, 217. По стените им са окачени гербовете с петолъчната звезда. Никой не размахва настървено четка с боя, за да ги изличи. П. Вежинов, ДБ, 85. Кажи ми, кой ще изличи / петната на кръвта проляна / по твоите пръсти? Д. Бояджиев, С, 20.
3. Прен. Правя нещо да се забрави, да не съществува в мислите, паметта, чувствата на някого; заличавам. Годините са изличили из ума ми останалите куплети, без да изличат впечатлението от мощния устрем и фантазия, що одухотворяват песента. Ив. Вазов, Съч. X, 176. Ония, които днес се мъчат да изличат спомените за Априлското въстание, вървят по същата линия, по която са се движили техните предци – копривщенските чорбаджии. Г. Бакалов, Избр. пр, 270. Дълбокият и здрав сън беше изличил всички връзки с миналото. Й. Йовков, Разк. II, 150. Теодосий, чието лице ставаше все по-ведро и засмяно – сякаш думите на невинното дете изличиха всички грижи от сърцето му, се канеше вече да тръгне към църквицата, когато отново чу неговия ясен гласец. Ст. Загорчинов, ДП, 278. Дълго време бяха гледали с недоверие на него – дълго, докато най-после неговата храброст бе изличила всички подозрения. П. Вежинов, НС, 137.
4. Прен. Рядко. Намалявам или отстранявам въздействието на нещо казано, направено, което е неправилно, неуместно или неприятно за някого; заличавам. Стринка му Ирина побледня и скоси се сякаш от тия думи на Петра. Тя доближи до самия плет, пък току припряно се заоправя. – Τи се не сърди, Петре, че нито е тъй, нито инак да се каже. Нали уж за твое добро рекох и аз, пък то... После изви разговора тя на друга страна, да изличи грешката, но Петър я отмина и я остави в почуда. Ц. Церковски. Съч. III, 113. изличавам се, излича се страд. Тоя списък се четеше тайно само от посветени другари и в него през ден, през два или се изличаваше, или се добавяше нещо. Елин Пелин, Съч. IV, 67. – Следя: чети ли пак готвят тия комити, какво ли? Това е добро! – рече Шакир и омразата, която изпитваше, към старика, се изличи от някакво снизходително презрение. Ст. Дичев, ЗС I, 576.
ИЗЛИЧА̀ВАМ СЕ несв.; изличà се св., непрех.1. За следи, дири и под. – преставам да се виждам, да съществувам, да лича; заличавам се. Следите по земята вече са се изличили, нищо не се забелязва.
2. Прен. Преставам да съществувам, да имам място в съзнанието, паметта, мислите и чувствата на някого; заличавам се. Теб [Волов] не са те забравили. Никой не е забравен и нищо не е забравено... Много подробности безвъзвратно са се изличили. Останала е само истината. Н. Никифоров, ПВ, 149. Никога не се изличава из паметта ми тоя висок, с голяма глава и черна рунтава брада человек. Ив. Вазов, Съч. XII, 160. Много силни впечатления се изличиха в душата ми. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 13.