изтръ̀гвам - първо лице, единствено число, сегашно време изтръ̀гваш - второ лице, единствено число, сегашно време изтръ̀гва - трето лице, единствено число, минало свършено време изтръ̀гваме - първо лице, множествено число, сегашно време изтръ̀гвате - второ лице, множествено число, сегашно време изтръ̀гват - трето лице, множествено число, сегашно време изтръ̀гвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време изтръ̀гвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време изтръ̀гвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време изтръ̀гваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време изтръ̀гваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време изтръ̀гвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение изтръ̀гвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение изтръ̀гващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие изтръ̀гваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие изтръ̀гвайки - деепричастие изтръ̀гвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие изтръ̀гвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие изтръ̀гвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие изтръ̀гвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие изтръ̀гвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтръ̀гвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие изтръ̀гвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие изтръ̀гвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие изтръ̀гвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие изтръ̀гван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие изтръ̀гвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие изтръ̀гваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие изтръ̀гвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие изтръ̀гваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие изтръ̀гвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие изтръ̀гваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие изтръ̀гвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие изтръ̀гваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
1 освобождавам - откопчвам (прен.) - измъквам (прен.) - спасявам - избавям - отървавам - изтръгвам (прен.)2 измъквам - изтръгвам (прен.) - издърпвам - изскубвам (прен.)3 изтръгвам - изскубвам - отскубвамSee more4 изкоренявам (прен.) - унищожавам - премахвам - ликвидирам (книж.) - заличавам (прен.) - изтръгвам (прен.)5 откопчвам (прен.) - измъквам - изтръгвам (информация) - изкопчвам (разг.)
ИЗТРЪ̀ГВАМ, -аш, несв.; изтръ̀гна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. изтръ̀гнат, св., прех. Обикн. и с друго същ. и предл. из, на, от. 1. Измъквам, издърпвам нещо, което е вкоренено някъде; изскубвам. Буря кършеше клони и изтръгваше стъбла на снажни дървета. Н. Райнов, ВДБ, 170. Жените и децата изтръгваха бурените от лехите и ги изхвърляха накрая на градината. М. Марчевски, ОТ, 93.See more2. Измъквам, издърпвам нещо със сила отнякъде; изскубвам. Той сграбчи димящата пушка, изтръгна я от ръцете на турчина и скочи ловко в стаята. Ст. Дичев, ЗС I, 174. Вместо да тичам за помощ, първото, което направих, бе да изтръгна из вкочанените му пръсти смачканите листове. Ал. Константинов, Съч., 307.
3. Остар. Изваждам, изтеглям от мястото му (някакво оръжие). В това безнадеждно положение, Радоил бесен от горест и отчаяние, изтръгна тежката си сабя и се спусна въз най-близките нападатели. Ив. Вазов, Съч. XIV, 109. Гордо той изтръгна своя меч. К. Христов, Мис., 1898, кн. 8, 623. И като изрече това, без много церемонии изтръгна ножът из пояса си. Ч, 1871, бр. 10, 310. Хайде, дружина, / в бой за родина! / .., / меч да изтръгнем / напред да тръгнем. Π. Ρ. Славейков, Избр. пр I, 178.
4. Прен. Успявам с насилие, с принуда да получа нещо (обикн. сведение, показание, признание и др.); измъквам, изкопчвам. Нейко кметът не беше доволен от показанията на Моканина. Той се надяваше да изтръгне от него и други. Й. Йовков, Ж 1945, 243. Но той и сега би го предал в ръцете на мъчители, дори и сам би го разкъсал на късчета, да можеше да изтръгне тайната му. Д. Талев, С II, 296. Полицаите не бяха очаквали такава находка. Мина сама беше се издала и двамата решиха да изтръгнат истината от жената още сега. Д. Ангелов, ЖС, 276. Заявих ѝ направо, че целта ми е не да изтръгвам от нея показания и разкрития, а ни повече и ни по-малко да я завербувам за сътрудник на полицията. К. Георгиев, ВБ, 94. Ни мъки, ни изтезания с огън и желязо могат изтръгна от нас това, което не искаме да кажем! Н. Райнов, БЛ, 116. Изтръгвам сведения. Изтръгвам признания. Изтръгвам съгласие.
5. Прен. Получавам от някого нещо, обикн. пари, с продължително настояване, увещание, с настойчива молба; изкопчвам. Матей Матов знаеше, че стареят има пари, но никога не можеше да изтръгне от него и най-малкия заем. Л. Стоянов, Избр. съч., 359. Луис едва ли можеше да изтръгне пари от нея, но това не го ядосваше никак. Д. Димов, ОД, 35. Не минаваше ден без подаръци, без угаждане и пари. Но докато от майката се мъчеше да изтръгне нещо с молби, ласки и лъжи – от Доки искаше като господар. Г. Райчев, Избр. съч. II, 209–210. Ще се запишат в университета, ще зубрят лекции, ще държат изпити, колкото да изтръгнат една тройка, ако ще би и с цената на хиляди унижения, пък сетне, тя е лесна. Ст. Чилингиров, РК, 178.
6. Прен. Ставам причина нещо да се прояви; изкарвам. Понякога ръката ѝ пробягваше беломраморна и нежна, с тънки обли пръстчета, играющи чевръсто, като крилати, по клапите [на пианото], за да изтръгне от звънливи струни трептящи звукове. Ив. Вазов, Съч. XII, 185. Саша Попов изтръгна бурни възторзи от публиката с изпълнението на концерта от Паганини. Р, 1926, бр. 203, 3. Уяснението на тая трудна мисъл изтръгна из гърдите му една облекчителна въздишка. Т. Влайков, Съч. ІІІ, 314. „Причина станах ази на бедата, / коя у теб изтръгна жален стон, / добрий учител мой.“ К. Величков, Ад (превод), 122. Закри лице с ръка – и първи път / студената самотност го обгърна / и из очи му хлътнали изтръгна / сълзи, незнайни досега за него. Π. Π. Славейков, Събр. съч. I, 163.
7. Прен. Отделям, отдалечавам някого от влиянието, въздействието на нещо; изолирам, откъсвам. Но през това време не ти дойде на ум нито веднъж да изтръгнеш някого от мизерията или да го спасиш от падение. Д. Димов, Т, 645. Съблазните на живота, поразиите му, вихрите на обществените страсти бяха го рано изтръгнали от скромното, но сигурно убежище на честния труд. Ив. Вазов, Съч. X, 148.
8. Прен. В съчет. с отвл. същ. и предл. οт. Ставам причина някой да излезе, да се освободи от силното въздействие на някакво душевно състояние; откъсвам. Детето ѝ я изтръгна от една едва ли не мъртвешка вцепененост, която можеше да я погуби, то разпука убийствената ледена броня, в която скръбта скова сърцето ѝ. Д. Талев, И, 611. Изведнъж ѝ хрумна смелата мисъл да отиде при Ередия, да направи последен и отчаян опит да слеят болницата и да работят заедно. Само това можеше да я изтръгне от състоянието, в което се намираше. Д. Димов, ОД, 175. Всичко това я окуражи, изтръгна я от унинието. Ив. Вазов, Съч. XXVII, 57. – Госпожа ма, комшийке! – изтръгна я от мислите ѝ провлачен мек женски глас. Ст. Дичев, ЗС I, 77.
9. Прен. Унищожавам, премахвам докрай нещо. Любовта на народа към нас беше трън в очите на управниците. Но те не можеха с нищо да изтръгнат тази любов, да я забранят. Сл. Трънски, Н, 196. Гражев усети върху себе си коляното на врага, който го бе съборил и се опитваше да го удуши с ръце. Сухите, жилави пръсти се впиха в шията му и изтръгнаха последните му сили. Ив. Мартинов, ДТ, 194. изтръгвам се, изтръгна се страд. Между людете от групата те приказваха най-много, евреинът още по-малко – трудно беше да се изтръгне дума от него. Д. Талев, ГЧ, 293. Той познава от опит, че една наклонност, вкоренена веднъж, пораства скоро, ако не ся изтръгне в нужното время. Ал. Кръстевич, ВПЖ (превод), 74.
ИЗТРЪ̀ГВАМ СЕ несв.; изтръ̀гна се св., непрех. 1. С предл. от, из. Измъквам се, издърпвам се със сила отнякъде; освобождавам се, изскубвам се. Вощака, хванал здраво китките ѝ [на учителката], продължи да я увещава: – Кажи, кажи къде се е скрила. – Не знам, не знам – викаше Мина, като се мъчеше да се изтръгне от ръцете на Вощака. Д. Ангелов, ЖС, 276–277. Светослав я сграбчи и зацелува по главата. Фросина се изтръгна из обятията му, почервеняла, гневна, с набърчено чело. Ив. Вазов, Съч. XIV, 62.
2. Прен. С предл. от. Излизам с усилие от някакво състояние. – Той ще ми се сърди... ама... аз трябва да ти кажа – изтръгна се най-сетне от своето колебание и нерешителност детето. Вл. Полянов, БВП, 47. Димовица, щом чу гласа на мъжа си, трепна, изтръгна се от забърканите си мисли. К. Петканов, МЗК, 7.
3. Прен. С предл. от, из. За звук, стон, въздишка, глас и под. – чувам се, излизам от някакъв източник; отронвам се, откъсвам се. Щом някой заговореше за Панагюрище и за преживяното неотдавна, той [Бенковски] махваше с ръка и дълбока въздишка се изтръгваше от гърдите му. Л. Стоянов, Б, 155. Лука зина да каже нещо, но от гърдите му се изтръгнаха само няколко безсмислени звука. Д. Немиров, БЛ, 57.
4. Диал. Израствам на височина; източвам се. Учителката го изгледа какъв се е изтръгнал, с наболи мустачки, и уморените ѝ очи просветнаха. Ст. Даскалов, ЗС, 10. „Мари Стано, ама твоят Делчо бая ерген се е изтръгнал.“ Кр. Григоров, ТГ, 20.
◊ Изтръгвам / изтръгна душата (душицата) на някого. Диал. Лишавам от живот някого; умъртвявам, уморявам. Дядо поп си поотри дългите мустаци и продължи: – Па като му [на Коно] викнах: море, сега ще ти изтръгнем циганската ти душица. М. Георгиев, Избр. разк., 180. Изтръгвам / изтръгна залъка от устата (зъбите) на някого. Разг. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. Но ето, че животът бил друга лаборатория. Тук алчни, нечестни и посредствени хора протягат ръце и всеки се мъчи да изтръгне залъка от устата на другия. Елин Пелин, Съч. ІІ, 181. Но щом изтръгнете последний залък / из разкървавените му зъби – / ще чуйте вий и в тоз народец малък / на Мзда Велика страшните тръби. К. Христов, ВС, 31. Изтръгвам / изтръгна от (из) корен (с корена) нещо. Разг. Унищожавам напълно, окончателно, докрай нещо. – Дух сатанински е обзел умовете и хората. На всичко гледат със зли помисли. – Ще ги изтръгна аз тези зли помисли, с корените ще ги изтръгна! X. Русев, ПС, 155. Изтръгвам / изтръгна от (из) ръцете (лапите, ноктите) на някого. Разг. 1. Някого. Избавям някого от онзи, в чиято власт се намира; отървавам, освобождавам, спасявам. – Магда е лоша жена – проклета жена – тя отрови живота ми, тя ще ме погуби. Слушай, Опи, напусни този човек – ела, аз ще се грижа за тебе – ще те обичам – само ти можеш да ме изтръгнеш от ръцете ѝ. Г. Райчев, Избр. съч. ІІ, 95. Лакеите на цирка заедно с директора се намесиха и се спуснаха да отърват Давида от критическото положение и с огромни усилия го изтръгнаха из ръцете на селяка. Ив. Вазов, Съч. VI, 140. 2. Нещо. Изземвам, отнемам нещо, което е било притежание на някого или във властта на някого. Той реши да отстрани бедата от Лечева и от себе си, като изтръгне документите из ръцете на правосъдието. Ив. Вазов, Съч. XXV, 125. – Всичко друго засега е в ръцете на врага. Трябва да му го изтръгнем от ръцете. X. Русев, ПС, 128. Изтръгвам / изтръгна от (из) сърцето си някого, нещо. Разг. Преставам да обичам някого или нещо, не държа вече на него. Не мисли повече за нея, изтръгни я от сърцето си! Д. Ангелов, ЖС, 265. Излизах вън в нощта / и виждах как спокойно спи света, / тогава исках аз да те изтръгна / от своето сърце, да се спася. М. Петканова, ЦТ, 71. Изтръгвам / изтръгва сърцето на някого. Разг. Предизвиквам дълбоко съчувствие, състрадание у някого към мен; трогвам, покъртвам. – Сърцето ми изтръгна онова неговото момиченце, дето носи кок с червен конец. Затича след мене, настигна ме на улицата, и почна да ме дърпа за крачола: – Чичо докторе, помогни на татенцето! Моля ти се, чичо, обещай ми, че ще му помогнеш. Знаеш ли, че е много, много болен? А. Каралийчев, НЗ, 104. Изтръгва ми се / изтръгне ми се сърце<то>. Обикн. в св. Диал. Внезапно и силно се изплашвам. – Мечка имаше тука; мечка голяма... Като я видях, че ми се изтръгна сърце – пак бягах, бягах, че долу на реката! Ц. Церковски, ТЗ, 33. Изтръгвам се / изтръгна се от ръцете (лапите, ноктите) на някого. Разг. Избягвам от някого, който ме е заловил, пленил; спасявам се, отървавам се. През ония страшни дни сърцето ѝ се късаше от мъка и за Лена, защото още не знаеше, че Лена е прехвърлила границата и се е изтръгнала от ръцете на убийците. А. Каралийчев, НЧ, 155. У него радостта, че се изтръгнаха от лапите на полицията, беше по-голяма от всичко. Ем. Коралов, ДП, 79. Но дълго време още слушаме я [тълпата] да вие вън, след нас, като някаква глутница от вълци, из ноктите на които е успяла да се изтръгне жертвата. К. Величков, ПССъч. I, 53.