издъ̀рпвам - първо лице, единствено число, сегашно време издъ̀рпваш - второ лице, единствено число, сегашно време издъ̀рпва - трето лице, единствено число, минало свършено време издъ̀рпваме - първо лице, множествено число, сегашно време издъ̀рпвате - второ лице, множествено число, сегашно време издъ̀рпват - трето лице, множествено число, сегашно време издъ̀рпвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време издъ̀рпвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време издъ̀рпвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време издъ̀рпваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време издъ̀рпваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време издъ̀рпвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение издъ̀рпвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение издъ̀рпващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие издъ̀рпваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие издъ̀рпвайки - деепричастие издъ̀рпвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие издъ̀рпвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие издъ̀рпвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие издъ̀рпвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие издъ̀рпвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие издъ̀рпвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие издъ̀рпвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие издъ̀рпвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие издъ̀рпвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие издъ̀рпван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие издъ̀рпвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие издъ̀рпваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие издъ̀рпвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие издъ̀рпваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие издъ̀рпвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие издъ̀рпваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие издъ̀рпвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие издъ̀рпваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗДЪ̀РПВАМ, -аш, несв.; издъ̀рпам, -аш, св., прех. 1. С дърпане правя нещо или някой да излезе от вътрешността на нещо, от някъде; изваждам, изтеглям1.
Тя издърпа изпод леглото своя куфар и се зае да събира вещите си в него. Б. Болгар, Б, 69. Лекарят отиваше от един шкаф на друг, издърпваше една касетка след друга, слагаше стълбата и се катереше по високите рафтове. К. Ламбрев, СП, 132. Бабичката ръка пъхнала през плета сол да заеме от добрата си съседка. Стиснала солта в шепа – не може да я издърпа. Ран Босилек, ВП, 41. Йоле Ядрев пристъпи бързо и издърпа от пояса на Чалмата ножовете и револвера му. Д. Талев, И, 394. Той издърпва от разтворения си денк една памучна шапка. Ст. Попов, У, 1871, бр. 19, 331.See more2. С дърпане придвижвам, премествам нещо или някого другаде; изтеглям1. Профсъюзното събрание се състоя след работа в спалното помещение на четата. Масата издърпаха до стената, зад нея поставиха столовете за профотговорника, за Камен и за Иванов. Й. Гешев, ВТ, 67. Тя потръпна, сви се на леглото, но не издърпа покривката, за да се завие. А. Гуляшки, СВ, 337. Преводачът издърпа креслото си до бюрото и опря лакът на полирания ръб. X. Русев, ПС, 100. Жените се разколебаха, не знаеха какво да правят, а в това време учителката издърпа встрани Добра и застана между нея и разярените селянки. Д. Талев, И, 430. Той се обърна, не дочака да отговоря и хвана ръката ми да ме издърпа нагоре. Л. Александрова, ИЕЩ, 258.
3. Разг. Изсмуквам някаква течност, газ и под.; изтеглям1, извличам. Апаратът издърпва излитащите пари и ги поглъща. Δ Компресът ще издърпа гнойта и така ще се успокои раната.
4. Опъвам, обтягам нещо, обикн. с ръце; изтеглям1. Пенко усети как една позната ръка го хвана за ухото и го издърпа до скъсване. П. Здравков, НД, 44. Той стана и започна да издърпва полите на палтото си. Д. Ангелов, ЖС, 108. Едва сега бай Михаил видя, че от тавана се спущаше въже, прикачено на голяма кука. Любо прекара свободния край на това въже между краката на вързания, издърпа го силно и го обви около куката. X. Русев, ПС, 36. издърпвам се, издърпам се страд. Сирената тревожно известява настъпилия час на експлозиите. Вагонетки се издърпват от заредената каменна гръд на язовирното легло. От сипеите се спущат трудоваци. З. Сребров, Избр. разк., 213.
ИЗДЪ̀РПВАМ СЕ несв.; издъ̀рпам се св., непрех. 1. С дърпане се отскубвам, освобождавам от някъде, където съм прикрепен, хванат; изтеглям се. Пешо се сепна и охлаби ръката на девойката. Тя се издърпа и хукна към отворената врата на Банковата стая, отгдето идеше светлина. М. Грубешлиева, ПИУ, 67. Отпуснат като вързоп в ръцете ѝ, без воля да се издърпа, Боян попита със зле скрито отегчение: – Е, питай! Какво още? М. Грубешлиева, ПИУ, 242. Кучето успя да се издърпа със синджира си от колчето, за което бе завързано, и побягна.
2. Отмествам се, премествам се, обикн. назад или настрана; отдръпвам се, оттеглям се, изтеглям се. Учителят се наведе предпазливо, ослуша се, огледа се бързо на всички страни и все така бавно и безшумно се издърпа назад. Г. Караславов, Избр. съч. I, 409. Отредът се издърпа с ариергардни къси престрелки. Четвъртото отделение прикрива изтеглянето заднешком, с попълзяване в ледения сняг. З. Сребров, Избр. разк., 84. Той с усилие се издърпа встрани от огъня.
◊ Издърпвам / издърпам залъка <от устата> на някого. Разг. Лишавам някого и от последните средства за препитание; ограбвам. Вероятно вий не сте способни и да си представите даже едно таквози положение, което би могло да ви накара да издърпате залъка от устата на другиго, за да прехраните себе си. ССГ (превод), 184. Издърпвам / издърпам ушите (ухото) на някого. Разг. Карам се на някого, мъмря го строго или наказвам някого заради допуснати от него грешки. – А за тези моряци? Дигна се много шум вече, ще ни издърпат ушите. Д. Добревски, БКН, 248. – Кой е командирът ви? – Жельо Нонев. Ей го там зад крушата. – Иди да подредиш хората, да престане тая неразбория. Фронт ли е това, или панаир... – Намери тоя Жельо и му издърпай ушите или го смени с някой подофицер! Ем. Станев, ИК ІІІ и IV, 456.