злъ̀чен - единствено число, мъжки род, нечленувано злъ̀чния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член злъ̀чният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член злъ̀чна - единствено число, женски род, нечленувано злъ̀чната - единствено число, женски род, членувано злъ̀чно - единствено число, среден род, нечленувано злъ̀чното - единствено число, среден род, членувано злъ̀чни - множествено число, нечленувано злъ̀чните - множествено число, членувано
ЗЛЪ̀ЧЕН1, -чна, -чно, мн. -чни,
прил. Остар. Който се отнася до злъчка1; жлъчен1. Едно такова [маслоподобно] вещество се съдържа в мозъка, а освен това представлява и основната съставна част на злъчните камъни. К. Манолов, ВХ, 62.See more◊ Злъчен мехур. Анат. Жлъчка1.
ЗЛЪ̀ЧЕН2, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Който е изпълнен със злъч1; язвителен, саркастичен, жлъчен2. Понякога говорехме за литература и всеки път се учудвах каква голяма почит имаше тоя злъчен човек [Г. Стаматов] към всички свои събратя писатели, дори и към най-дребните. К. Константинов, ППГ, 323. Колчо бе силно възбуден. Тие остри и злъчни думи на кака му и майка му страшно го раздразниха и ядосаха. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 264. Ето, сега той е с вързани ръце и повален в калта под злъчния присмех на тия, за чиято свобода се беше борил. Ст. Чилингиров, ПЖ, 138. Тонът на сатирата е злъчен, язвителен, унищожителен с правдивостта си. ЛФ, 1956, бр. 2, 2. Усмивка злъчна свети му в очите, / в устата – ядни хули цял поток. В. Карагьозов, Избр. пр, 54. Злъчен поглед.