язвѝтелен - единствено число, мъжки род, нечленувано язвѝтелния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член язвѝтелният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член язвѝтелна - единствено число, женски род, нечленувано язвѝтелната - единствено число, женски род, членувано язвѝтелно - единствено число, среден род, нечленувано язвѝтелното - единствено число, среден род, членувано язвѝтелни - множествено число, нечленувано язвѝтелните - множествено число, членувано
язвѝтелен, -лна, -лно, мн. -лни, прил. (рус.). 1. Който съдържа злоба, сарказъм, който обижда, засяга, наранява; хаплив.
Аз обичам своя стих, / лъчезарен и прозрачен — / ту ласкателен и тих, / ту язвителен и мрачен. Хр. Ясенов. 2. Който изразява злоба, сарказъм. Язвителна насмешка. Язвителен поглед.See more