иронѝчен - единствено число, мъжки род, нечленувано иронѝчния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член иронѝчният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член иронѝчна - единствено число, женски род, нечленувано иронѝчната - единствено число, женски род, членувано иронѝчно - единствено число, среден род, нечленувано иронѝчното - единствено число, среден род, членувано иронѝчни - множествено число, нечленувано иронѝчните - множествено число, членувано
1 жлъчен - злъчен - язвителен - хаплив (прен.) - ироничен - ехиден - бодлив (прен.) - саркастичен (книж.)2 ироничен - насмешлив - подигравателен - присмехулен
ИРОНЍЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни,
прил. Книж. Който съдържа или изразява ирония; насмешлив, подигравателен. – Какъв ти обществен деец съм аз? – прибърза Пешо да отхвърли казания за него комплимент, който дразнеше присъщата му скромност и който при това му се стори малко ироничен. Т. Влайков, Съч. III, 36. А в тънката иронична усмивка се четеше и съжаление към неговото малодушно неверие. Ив. Вазов, Съч. ХХІІІ, 78–79. А привечер Волтер е идвал да просвещава със своята иронична философия кралската фаворитка, покровителка на енциклопедистите. К. Константинов, ПЗ, 201. Тя измънка едно „извинявайте много“, чу неговото студено иронично „моля, моля“ и веднага излезе от ресторанта. М. Грубешлиева, ПП, 159.See more– От фр. ironique или рус. ироничный.