издѐбвам - първо лице, единствено число, сегашно време издѐбваш - второ лице, единствено число, сегашно време издѐбва - трето лице, единствено число, минало свършено време издѐбваме - първо лице, множествено число, сегашно време издѐбвате - второ лице, множествено число, сегашно време издѐбват - трето лице, множествено число, сегашно време издѐбвах - първо лице, единствено число, минало несвършено време издѐбвахме - първо лице, множествено число, минало несвършено време издѐбвахте - второ лице, множествено число, минало несвършено време издѐбваха - трето лице, множествено число, минало несвършено време издѐбваше - трето лице, единствено число, минало несвършено време издѐбвай - второ лице, единствено число, повелително наклонение издѐбвайте - второ лице, множествено число, повелително наклонение издѐбващ - единствено число, мъжки род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѐбващия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, сегашно деятелно причастие издѐбващият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, сегашно деятелно причастие издѐбваща - единствено число, женски род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѐбващата - единствено число, женски род, членувано, сегашно деятелно причастие издѐбващо - единствено число, среден род, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѐбващото - единствено число, среден род, членувано, сегашно деятелно причастие издѐбващи - множествено число, нечленувано, сегашно деятелно причастие издѐбващите - множествено число, членувано, сегашно деятелно причастие издѐбвайки - деепричастие издѐбвал - единствено число, мъжки род, минало несвършено деятелно причастие издѐбвалия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, минало свършено деятелно причастие издѐбвалият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, минало свършено деятелно причастие издѐбвала - единствено число, женски род, минало несвършено деятелно причастие издѐбвалата - единствено число, женски род, членувано, минало свършено деятелно причастие издѐбвало - единствено число, среден род, минало несвършено деятелно причастие издѐбвалото - единствено число, среден род, членувано, минало свършено деятелно причастие издѐбвали - множествено число, минало несвършено деятелно причастие издѐбвалите - множествено число, членувано, минало свършено деятелно причастие издѐбван - единствено число, мъжки род, нечленувано, страдателно причастие издѐбвания - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член, страдателно причастие издѐбваният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член, страдателно причастие издѐбвана - единствено число, женски род, нечленувано, страдателно причастие издѐбваната - единствено число, женски род, членувано, страдателно причастие издѐбвано - единствено число, среден род, нечленувано, страдателно причастие издѐбваното - единствено число, среден род, членувано, страдателно причастие издѐбвани - множествено число, нечленувано, страдателно причастие издѐбваните - множествено число, членувано, страдателно причастие
ИЗДЀБВАМ, -аш, несв.; издѐбна, -еш,
мин. св. -ах, прич. мин. страд. издѐбнат, св. 1. Прех. и непрех. С определена цел проследявам тайно и с изострено внимание нещо или действията на някого; извардвам. – Като го гледах, че се върти около дюлята в градината, казах си: парите са там, нейде наблизо са. Трябваше да го издебнем и да видим. Й. Йовков, Б, 100. Момчето ѝ се връщало от къра и като минавало покрай фермата, видяло мъж и жена да лежат под върбите. Издебнало, приближило се до тях и познало Йонка и Петър. И. Петров, НЛ, 68. Бих издебнала с обектива именно тия дребни, живописни подробности: седи граничарят, подвил крак на земята, а по широката му черна длан лази една калинка. Н. Стефанова, РП, 156. // Прех. Проследявам спотаен, скрит и с изострено внимание някого или нещо, обикн. с лошо намерение; извардвам. Писаха му, че селският кехая издебнал стопанката му веднъж на нивата и се погаврил с нея. Д. Спространов, С, 159. По околни пътеки той издебваше стадото и тънкият пукот на маузерата отекваше из Джендема. Рядко се случваше замерената коза да не подскочи и да не падне по гръб. Ем. Станев, К, 6. Разказа още с кикотене, как издебвал учителя си по история и изменявал с изкусно издраскване бележките му за него и нулата поправял на 5. Ив. Вазов, Съч. IX, 50. Като издебна немския часовой, той се търкулна в едрата трева и без да го види някой, подхвърли на пленниците един войнишки хляб. В. Ченков, ПС, 93. Едър кос, престарял, под човката със сиви пера, вероятно е додремвал старините си в усоето, когато го е издебнала лисицата. Н. Хайтов, ШГ, 221.See more2. Прех. и непрех. Изчаквам с изострено внимание благоприятни обстоятелства, за да извърша нещо, за да постигна целта си; извардвам. Баба Ангелина беше издебнала сгодно време и беше си отишла. Й. Йовков, Ж 1945, 164. Христина тихичко слезе по стълбата, издебна минутата, когато старите влязоха в пристройката, и незабелязано се измъкна. Ем. Станев, ИК I и II, 181. – Мамо, дай ми теленце, па да видиш как ще го гледам... Ще му бера трева, ще издебвам, когато хората са захванати по работа и не ще оставя нито един слог неоскубан. Кр. Григоров, Н, 205. Щом раните позаздравяха, издебваше, когато баща му не е вкъщи, и изчезваше нанякъде по цели седмици. М. Кремен, СС, 118. На разсъмвание ние издебнахме да се вмъкнем в селото, без да ни усетят даже и селските стражари – кучетата. З. Стоянов, ЗБВ I, 313. А други [войници на цар Крум] прелазиха стената по стълба от копия и щитове, издебнали дрямката на бойците горе. И отвътре подпалиха с факли целия град. Н. Райнов, ВДБ, 50. издебвам се, издебна се страд.