изя̀щен - единствено число, мъжки род, нечленувано изя̀щния - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член изя̀щният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член изя̀щна - единствено число, женски род, нечленувано изя̀щната - единствено число, женски род, членувано изя̀щно - единствено число, среден род, нечленувано изя̀щното - единствено число, среден род, членувано изя̀щни - множествено число, нечленувано изя̀щните - множествено число, членувано
1 великолепен - красив - фин - изискан - изящен - изтънчен - изваян - грациозен 2 изящен - грациозен - елегантен 3 нежен - фин - изящен - деликатенSee more
ИЗЯ̀ЩЕН, -щна, -щно, мн. -щни, прил. 1. Който е съразмерен, тънък, фин и с външността, формата си доставя естетическа наслада.
Момичето бе слабичко и изящно като статуйка. П. Вежинов, ДБ, 146. Като издигна и двете си ръце – бели и изящни ръце на статуя – прихвана и заприбира косата си. Й. Йовков, ΒΑΧ, 41. Тя има къси, кестеняви коси, носът – тънък и изящен. Кр. Велков, СБ, 95. Тук и там сред старите къщи, над зеленината в дворовете и червените покриви, издигаха каменните си снаги джамиите с техните изящни минарета, устремени към небето. Д. Спространов, С, 57. Лице с изящни правилни и закръглени черти, с мека възбледна белина. Ив. Вазов, СбНУ II, 60.See more2. Който е изработен, приготвен с умение и вкус и с качествата си доставя удоволствие, възхищава; изискан. А на работната масичка, до изящна мастилница – негов подарък – лежеше небрежно хвърлена писалка. Г. Стаматов, Разк. II, 29. Ванко впи очи в обувките ѝ. Те бяха толкова мънички и изящни, с изкаляни токове. М. Грубешлиева, ПИУ, 113. Той пристъпи към годежниците доста тържествен, носеше им изящен букет – все от екзотични цветя. А. Страшимиров, Съч. V, 280. По-късно пристигна багажът му от Виена. Това бяха сандъци, сандъци с книги – всички подвързани и луксозни, изящни издания. П. Спасов, ХлХ, 177. Колкото заради ястия, на трапезата са полагат от най-изящните. Ч, 1875, бр. 1, 40. Дрехопродавецът грижливо / взел мярката му – на широчина / и дължина – облякъл го с най-изящни облекла. Ст. Михайловски, КБЗ, 55. Изящна музика.
3. Който се отличава с грация, деликатност, финес, красота; изтънчен. И седенето ѝ, и движенията, непринудени и изящни – всичко това имаше такава жива естествена дражест. Ив. Вазов, Съч. XII, 175. Походката ѝ беше твърда, енергична, макар и да не ѝ липсваше оная изящна лекота, която придава на всяко движение една подчертана женственост. Др. Асенов, СВ, 117. Изящен поклон. Изящни маниери. Изящна походка.
4. Рядко. Който има учтиво държание, грациозни, деликатни маниери, обноски; изискан, изтънчен. Тя неволно усети доверие към тоя любезен господин, тъй изящен, тъй почтителен. Ив. Вазов, Съч. XII, 31.
5. За реч, словесно произведение – който е звучен, съдържателен, добре изказан или написан и доставя естетическа наслада; изискан. Неговите [на Д. Бояджиев] стихове са малки перли в нашата млада литература. Съвършени по форма, изящни по израз, в тяхната звучност плаче и ликува една душа, самотна, скрита, поетично страдаща. Елин Пелин, ЕСМИ (Д. Бояджиев, С), 6. Ех, че изящни пословици е създал българският гений! Ал. Константинов, БГ, 59–60. Обноските му, движението му, изящният му слог издаваха человек с аристократическо възпитание и природа. Ив. Вазов, Съч. XII, 187. Изящно писмо. Изящен стил. Изящен език.
6. Прен. Който се отличава с чувство за мярка и красота; изтънчен. Евгени го слушаше свъсен, недоволен, разочарован. Това ли бе човекът с тънки естетични разбирания, с изящен вкус към хубавото, към музиката? Д. Ангелов, ЖС, 51. Природата, която с упорито търпение, с учудваща скромност и с изящно майсторство е ваяла признаците на живите същества, е създала и начин да ги предава от поколение на поклонение, за да ги запази за бъдещето. Хр. Одисеев, ТН, 8.
◊ Изящна литература (словесност, книжнина). Книж. Художествена литература. – В изящната литература има такива шедьоври, такива перли, които би трябвало всеки да знае наизуст! Д. Калфов, Избр. разк., 366. Изящната словесност като плод изключително на разума, а не на ръцете, театралните изпълнения и музиката са били винаги в онези епохи на далеч по-голяма почит сред аристокрацията. Хр. Ковачевски, СК, 15. Може да се каже, че сега красноречието няма у нас никакво прямо съприкосновение с изящната ни книжнина. С. Радев, Худ., 1909, кн. 1, 14. Изящни изкуства. Книж.; Изящни художества. Остар. Всички изкуства, чиято цел е да създават естетическо удоволствие за разлика от декоративните и приложни изкуства, които са свързани с естетическата страна в ежедневието, напр. живопис, скулптура, архитектура, литература, музика, танц и др. Предпочетох да разгледам музея на изящните изкуства. Кр. Белев, З, 13. Арийците показват по-ясно, спокойно миросъзерцание; тям преимуществено принадлежат изящните изкуства, особено скулптурата и живописът. Н. Михайловски, РВИ (превод), 2. Тази година в Цариград е отворена изложба на изящните художества. Ч, 1875, бр. 12, 575.