красѝв - единствено число, мъжки род, нечленувано * красѝвия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член красѝвият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член красѝва - единствено число, женски род, нечленувано красѝвата - единствено число, женски род, членувано красѝво - единствено число, среден род, нечленувано красѝвото - единствено число, среден род, членувано красѝви - множествено число, нечленувано красѝвите - множествено число, членувано
1 великолепен - красив - фин - изискан - изящен - изтънчен - изваян - грациозен 2 сладък (разг.) - красив - хубав - готин (разг.)3 красив - хубав - изящен - естетическиSee more
КРАСЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който с външния си вид доставя естетическа наслада, предизвиква възхищение; много хубав, изключително хубав. Противоп. грозен. — Кой ли на младини не се е стремял да бъде красив и представителен? Др. Асенов, СВ, 41. Чертите на лицето [на Хилвуд] бяха правилни и красиви, но резки. Ст. Загорчинов, ЛСС, 39. Красиви рамена, заоблени бедра, строен крак. . Всичко у нея си беше само нейно, Гункино. Г. Райчев, ЗК, 147. В двора два красиви пауна се перчат срещу слънцето и весело крещят. Елин Пелин, Съч. I, 189. Хубаво е да пътува човек по нашите притулени между Стара планина и Средна гора места, особено пък пролетно време. Какви красиви картини не виждаш тогава! Т. Влайков, Съч. I, 1925, 28. По своето местоположение той [Търново] е един от най-красивите градове в Европа. Ст. Михайлов, БС, 114. Красива буква. Красив почерк. Красиви шрифтове. // За движение, танц и под. — който доставя естетическа наслада с плавността, изяществото, хармоничността и изразителността си. И всички тия движения бяха всякога отмерени, плавни, красиви и силни. Й. Йовков, Ж 1945, 16. Той говореше ясно, със звучно извисяване и понижаване на гласа, с красиви, макар старешки движения на ръцете и с мимики, които казваха повече и от думите. Ст. Дичев, ЗС Т, 280. Малинов скача, но старият лъв [Щърбанов] пред рояла го спира с красив жест. П. Незнакомов, БЧ, 79. Малките теленца и кончета .., в луд бяг с красиви скокове протупуркваха и дигаха прах надалеч. Ив. Хаджийски, БДНН 1,124. // За звук, глас и под. — който доставя естетическа наслада, предизвиква възторг със звученето, с мелодичността си. — Друг път в дъжд не отбивайте [с колата] по такива пътища! — обади се механизаторката с неочаквано ясен и красив глас. Ч. Шинов, БС, 7. Богатството на неговия глас е едно рядко съчетание на красив тембър, сила, благородство и топлота. ВН, 1960, бр. 2609, 1.
2. Прен. За чувства, мисли, отношения, прояви и под. — който по своето съдържание е в много висока степен издържан според съвременните норми на етиката, на морала и предизвиква одобрение, възхищение; възвишен. Тук [в Одеса] следват по това време много български младежи (Н. Геров, Б. Петков, Ив. Богоров, Н. Михайловски, Ел. Мутева и др.), между които се създава здрава и красива дружба. Лит. X кл, 100. Достойната и красива смърт — ето източникът на тоя лъх от поезия и величие. Й. Йовков, Разк. III, 117. Двамата [Искра и Ленко] ситнят, унесени в своите детски мисли, в своите чудни мечти, в своите големи и красиви копнежи. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 400. Прието е още отколе — / обичай красив и свещен: / на този ден агне се коли / и младо месо ний ядем. Хр. Смирненски, Съч. II, 132. Красива постъпка.
3. Прен. За период от време — който е изпълнен с висше духовно или естетическо наслаждение; щастлив. Ангелиева: — Аз ви разбирам добре — животът, .. жена, семейство. Х а д ж и е в: — О, не ми споменавайте, не ми помрачавайте красивите минути на вашето присъствие тук, когато се чувствувам възроден. Ст. Л. Костов, Избр. тв, 410. Детството ли ми цъфтеше, / майко мила, със лъчи / или младостта ми беше / младост, със красиви дни? Кр. Белев, ПЗБ, 25.
4. Прен. Който предизвиква възхищение, ефектен е само по форма, но е безсъдържателен, празен по смисъл. Обича да прави обещания, които остават само красиви думи, защото не ги изпълнява. Δ Статията е изпълнена с красиви фрази, зад които не откриваш никаква информация.
5. Като същ. красивото, ср. Изк. Естетическа категория (противоположна на грозното и съотносима с него), която наред с категорията прекрасното отразява положителното качество на естетичното съответствие на реалността с идеала. — Романтиците все въздишат по красивото, възвишеното, благородното. А. Гуляшки, ДМС, 155. Той свирел на цигулка не блестящо, но в неговото свирене ярко проличавали чистота, увереност, задушевност, проявявала се неговата страст към музиката, към красивото. Матем., 1965, кн. 5, 3. Но винаги ще дирим неспокойни / красивото и няма да се спрем. П. Матев, СВХ, 14.