кѝсел - единствено число, мъжки род, нечленувано кѝселия - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член кѝселият - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член кѝсела - единствено число, женски род, нечленувано кѝселата - единствено число, женски род, членувано кѝсело - единствено число, среден род, нечленувано кѝселото - единствено число, среден род, членувано кѝсели - множествено число, нечленувано кѝселите - множествено число, членувано
- 1. кисел
- - Кисел като арнаутин
See more- - Кисел като оцет
- - Кисел като турчин през (на) рамазан
- - Кисело е гроздето
- - Колкото циганин кисело мляко
- - Направям/направя кисело лице
- - Направям/направя кисела физиономия
- - Нарязвам/нарежа като кисела краставица
- - Не ще лиса грозде, че е кисело
- - Не яде лиса грозде, че е кисело
- - Правя кисела физиономия
- - Правя кисело лице
- - Продавам кисели палаври
- - Продавам кисели краставици
- - У (в, от) циганин кисело мляко
- - Реже като кисела краставица някого
КЍСЕЛ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който има вкус, подобен на вкуса на лимон, оцет и под.
Сложен беше там, на чергата, калайдисан сахан и в него — току-що измити, зеленикавожълти, кисели джанки. Д. Талев, ЖС, 207. — Само ябълките дигнете в долапа, че са сладки, а в София сладка ябълка не може да се намери — все кисели! Ив. Вазов, Съч. ХИ, 56. Нямаше особен избор за покупки и той пъхна в мрежата си двестата грама сирене, .., и половин кило кисел ябълков мармалад. М. Грубешлиева, ПИУ, 248. — Не вино, а оцет. — Е, то ще е било като виното на Къня: кисело за вино, слабо за оцет. Й. Йовков, Ж 1945, 59. Някъде изневиделица изскача като мишка една дребна женица с голям сребърен поднос в ръцете и започва да хвърля щедро на вcu страни карамели и кисели бонбончета, върху които се спущат веднага като пилета цял рояк роднински деца. Св. Минков, РТК, 130. Чер като катран, кисел като оцет, горчив като пелин. П. Р. Славейков, БП II, 205. Младо лозе — кисело грозде. Π. Ρ. Славейков, БП I, 270.See more2. За зеленчуци — който се приготвя специално, като престоява в саламура, за да се запази обикн. за зимата. В това време един келнер тържествено донесе ракия и две-три чинии с нарязани кисели краставички и други там възбудители на апетита. Елин Пелин, Съч. IV, 124. Мастиката му не е добра на Георгя, па и мезето калпаво; не земе да направи краставички, ами дава кисела бамя! Ал. Константинов, БГ, 111. В голямата каца, .., бяхме сложили зеле да втасва. След един месец щяхме да пием зелева чорба и да ядем кисело зеле, посипано с червен пипер. К. Калчев, ПИЖ, 93. Кисели чушки.
3. Който в резултат на ферментация е започнал да се разваля, да се вкисва и е придобил вкус, наподобяващ вкуса на оцет; вкиснат. Той нямаше поне какъв-годе запас от зеленчук и ме поеше с кисело вино, замирисало на мухъл. Ив. Вазов, Съч. XVI, 35. Бързо-бързо зеха да гребат гладните моми и ергене мазния качамак и киселата матеница, която стрина Цановица обилно пресипваше в една голяма паница. Т. Влайков, Съч. III, 223. Кисела боза.
4. За миризма, дъх и под. — който е специфичен за нещо, което се разлага, вкисва, ферментира. Отведнаж една стара кошута тревожно вирна глава и силно изпръхтя с ноздри. Бе усетила киселата вълча миризма. Ем. Станев, ПЕГ, 33. Широкият двор на стопанството бе още пуст. Из отворените врати на оборите лъхаше кисела миризма на тор и добитък. И. Петров, MB, 106. След малко запенените коне спряха до него. Момъкът чуваше тежкото им пръхтене, усещаше киселия дъх на потта им, превърната в пяна. Ив. Гайдаров, ДЧ, 25. Един топъл и задушлив въздух, сгъстен от кадежа на лампата и цигарите и от киселите изпарения на питиетата, пълнеше това подземие. Ив. Вазов, Съч. VI, 5. Старият Калинков не обичаше пияни, разлигавени хора. А и въздухът в кръчмата, задушен и кисел, му беше противен. Г. Караславов, Избр. съч. I, 378.
5. Прен. Разг. Който е в лошо настроение; недоволен, сърдит, навъсен, намръщен. Откъм господарската къща се показа Васил, начумерен, кисел, той винаги беше такъв, когато времето беше лошо и не можеше да се работи. Й. Йовков, АМГ, 153-154. Беше измокрен [Шеремет бег], кисел, но щом запалих фенера, опита виното и се развесели. Ем. Станев, А, 225. — Завариш го дома, ама навъсен, кисел, защото колкото пари е прибрал вчера, изпил ги е снощи. Т. Влайков, Съч. II, 191. Ветеринарният беше малко кисел, може би задето го докараха едва ли не под арест в тоя дъжд тук. Ст. Даскалов, СЛ, 207. // Прен. Разг. Който обикновено е в лошо настроение, вечно недоволен и сърдит. Кисел човек и винаги намусен, а го гледам оня ден — захилил се, засмял се, чейнето му се чак разчекнало. Н. Хайтов, ДР, 53.
6. Прен. Разг. За настроение — лош, недобър, унил. Тома Лефтеров беше в кисело настроение и почти не приказваше с мене. А. Гуляшки, ЗР, 169. Зимните дни, .., за войника са неприятни. През тях той е все някак потиснат и с кисело настроение. А. Станоев, П, 124. Нарочно не му отвърнах .. И все пак, изглежда, старецът усети моето кисело настроение, защото примигна смутено и безшумно ми обърна гърба си. П. Вежинов, ЗНН, 6.
7. Прен. Разг. Който изразява неудоволствие, отегчение, досада, лошо настроение. Пашата, полувъзлегнат на миндера, побутваше късите си черни мустаци и строго и с досада гледаше гостите си. На лицето му бе замръзнал кисел израз. Д. Немиров, Б, 81. — Чесън ли са яли, кой знай! — процежда с кисела гримаса Дочоолу и си запушва също носа. Ал. Константинов, БГ, 115. Сред офицерите малцина видях усмихнати. Повече бяха намръщени и с кисели физиономии. А. Станоев, 11, 10. — Ти излезе прав. Памукът нищо не стана и похабихме сто декара земя — каза той с кисела усмивка и остави листите на масата. И. Петров, НЛ, 179. На масата, .., лежаха куп ученически тетрадки, които чакаха ред за преглеждане. Койчев хвърли кисел поглед върху тях и потресе глава като пред нещо твърде неприятно. Ц. Церковски, Съч. III, 122. Президентът се обади с дрезгав, кисел и сънлив глас, който изведнъж стана любезен, щом разбра кой беше насреща. Д. Димов, Т, 255.
8. Хим. Който има свойство да променя синия лакмус в червен и се неутрализира с основа. Доказано е, че при кисела реакция на слюнката вземат превес киселиноустойчивите микроорганизми. Н. Пръвчев и др., ЗТ, 32. За да се неутрализира киселото действие на суперфосфата, преди гранулирането му към него се прибавя и добре пресята дървена пепел. РД, 1950, бр. 277, 3. // Който е от киселина, на киселина. Някои метали образуват освен основни и кисели хидрати, както неметалите. Хим. IX кл, 1950, 124. Кисели соли се наричат тия, които са произлезли от киселините чрез заместване с метал на част от водородните им атоми. Хим. VII кл, 1950, 80. Кисел етилов сулфат. Кисел калциев фосфат. Кисел натриев карбонат. Кисел фуксин.
9. Хим. В който се съдържат киселини или соли на киселини. Активността на ензимите зависи и от реакцията на средата. Например пепсинът на стомашния сок е най-силно активен в кисела среда. Хим. XI кл, 1965, 37. Почвите имат различен химичен състав. Повечето от тях са неутрални, а хумусните и блатистите почви са кисели. Св. Райчева, К, 39. Обикновените цветни глини спадат към киселите или полукиселите глини, защото преобладаващото в тях съставно вещество е силициевият двуокис. В. Пеев, МК, 44. Тамо, дето няма блата следователно и кисел чернозем, земеделецът тряба да употреблява тиня из реките, из езерата и пр. Знан., 1875, бр. 20-21, 319.
10. Като същ. кисело ср. а) Нещо за ядене или пиене с такъв вкус. Не обичам да ям кисело. б) Нещо, което се разваля, ферментира. В зависимост от това, кои микроорганизми се развиват, в маслото се атакуват белтъчините, млечната захар или мазнината и се получават различни недостатъци, като вкус на плесен, на дрожди, на кисело, на граниво и др. Н. Димов и др., ТМ, 69. Пръвите белези за глистие са следуящите: дъхът на децата вонее на гнило, оригват ся на кисело. Лет., 1871, 131.
◊ Кисела вода. Минерална вода, която е естествено газирана, тъй като съдържа въгледвуокис. Кисела детелина. Диал. Зайчи киселец. Кисело мляко. Подквасено мляко; квасено мляко. Раздаде u тук Лазар по някоя пара — да се знай, че житото е купено, сетне те с Тръпко ядоха мека селска баница с овче кисело мляко. Д. Талев, ПК, 385. След малко влезе и старата, понесла предпазливо голяма синя паница, пълна с гъсто овче кисело млеко. Г. Караславов, С, 22. Кисел трън. Храст с назъбени листа и жълти, събрани на гроздове цветове, от които се получава жълта боя, а плодовете му — червени ягоди с кисел вкус, се използват за сладко, сиропи и др. Berberius vulgaris. При киселия трън целите листа се превръщат в прости или разклонени бодли. Д. Воденичаров и др., ЕБ, 119. Кисел хляб. Хляб, замесен с квас1. — Видвал съм, боже, видвал съм всякакъв хляб: и турта, и погача, и кисел хляб, .., ама тѐ такова чудо и не съм видвал. Й. Вълчев, РЗ, 46.
~ Излиза ми / излезе ми кисело <из (през) носа>. Разг. Имам големи неприятности заради нещо, скъпо заплащам за нещо. Имаха билети за опера, а мъжът ѝ не мисли, че могат да закъснеят!.. — Ще ме накара да стоя вън през първото действие, ама кисело ще му излезе. М. Грубешлиева, ПП, 219-220. — Ето и овчари са подкарали овци насам. Опропастиха хорската стока, ама ще ми падне той мене оня, войводата им Горан, на ръка, че ще му излезе кисело. Ц. Церковски, ТЗ, 117. Кисел като арнаутин (оцет). Диал. 1. Много избухлив, сприхав. 2. Много сърдит. Кисело е гроздето. Ирон.; Не ще (не яде) лиса грозде, че е кисело. Ирон. Употребява се, когато някой лицемерно заявява, че не харесва и не желае нещо, което всъщност желае, но не може да го постигне или да го има. Колкото циганин кисело мляко. Разг. С предходно изр. Никак (употребява се, за да се посочи, че нещо няма да стане, няма да се осъществи). Направям / направя кисела физиономия; направям / направя кисело лице. Разг. Обикн. в св. вид. Придобивам недоволен, сърдит вид; нацупвам се, намусвам се. Учителят направи кисело лице и не иска даже да се ръкува. Елин Пелин, Съч. I, 208. Тя направи кисела физиономия, като ѝ казаха, че няма билети. Нарязвам / нарежа като кисела краставица някого. Разг. Скарвам се остро на някого; нахоквам го. — Ще ни нареже като кисели краставици! — помисли си главният учител, след като го гледа десетина минути, и се помъчи да предвиди кого ще ревизира най-напред. Г. Караславов, Избр. съч. II, 101. Правя кисела физиономия; правя кисело лице. Разг. Имам недоволен, сърдит вид; цупя се, муся се. Виждам аз в далечината, братя мои, как един литературен критик прави кисела физиономия и се сърди, загдето авторът е отделил толкова много място в повествованието си за сватбата на двамата свои герои. Св. Минков, РТК, 165. Макар и да правеше кисело лице от тия подмятания и подигравки, той [кръчмарят] все пак трябваше да ги изтрайва, защото между многото кръчми в Подгорово съществуваше остра конкуренция за клиенти. Д. Ангелов, ЖС, 213. Продавам кисели краставици на някого. Разг. Мамя, лъжа някого, като мисля, че другите не разбират това. У (в, от) циганин кисело мляко. Разг. Ирон. Употребява се, за да се посочи, че нещо е съвсем малко вероятно да се намери, да го има у някого. — А аз си мислех, че ще намеря топличко. У циганин кисело мляко и у хъш топло зимъска. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 65.
КИСЀЛ м. Крем, приготвен с нишесте и плодов сок. Киселът е много вкусна храна с голямо съдържание на въглехидрати, соли и витамини. К. Рашков и др., ДБ, 335. Храната трябва да бъде течна и полутечна — прясно и кисело мляко, мляко с грис, желета, кисели, компоти и др. Л. Митов и др., ВБ, 74.
— От рус. кисель.