начумѐрен - единствено число, мъжки род, нечленувано начумѐрения - единствено число, мъжки род, членувано - непълен член начумѐреният - единствено число, мъжки род, членувано - пълен член начумѐрена - единствено число, женски род, нечленувано начумѐрената - единствено число, женски род, членувано начумѐрено - единствено число, среден род, нечленувано начумѐреното - единствено число, среден род, членувано начумѐрени - множествено число, нечленувано начумѐрените - множествено число, членувано
НАЧУМЀРЕН, -а, -о, мн. -и.
Прич. мин. страд. от начумеря като прил. Разг. 1. Който има сърдит, недоволен, мрачен израз на лицето; намръщен, навъсен, свъсен, смръщен, намусен, нацупен. Откъм господарската къща се показа Васил, начумерен, кисел — той винаги беше такъв, когато времето беше лошо и не можеше да се работи. Й. Йовков, АМГ, 153-154. Кръстю се замисли начумерен. Той съобразяваше бързо, защото време за чакане нямаше. Г. Караславов, ОХ I, 408.See more2. Който изразява недоволство; намръщен, навъсен, свъсен, смръщен. Сега ролята на председател играеше един солиден мъж с буен перчем и с начумерени вежди. Св. Минков, Избр. пр, 481. Когато на другия ден отиде в кантората, Евлоги завари адвоката да се разхожда из салона с начумерено лице. А. Гуляшки, Л, 414. Начумерен вид. Начумерен поглед. Начумерено изражение.
3. Прен. Който е мрачен, тъмен, неприветлив, обикн. поради натрупани облаци, дъжд, мъгла и др. Свършваше се краят на есента. Зад начумерените хоризонти изскачаха сиви мъгли. Елин Пелин, Съч. III, 75. Черни и високи начумерени канари и зъбери изграждаха, .. дълбокия мрачен, настръхнал с хаотически скали дол. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 94. На юг се тъмнееха Родопите, мрачни, начумерени. Ив. Вазов, Съч. ХIII, 21. Начумерено небе.
— Друга (диал.) форма: н а ч у м а̀ р е н.